О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
София, 18.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 698 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1 от 06.01.2009 година по гр.д. № 1121/2007 година на Софийски окръжен съд е оставено в сила решение № 37 от 02.08.2007 г. по гр.д. № 337/2006 г. на Сливнишки окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от В. И. Г. от гр. Б. против С. З. К. от с. Г., община Б. и И. С. К. от гр. С. обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 09.10.2001 година, обективиран в нот. акт № 1* том ІІІ, дело 611 от 2001 година на нотариус с район на действие Сливнишки районен съд като сключен в заобикаляне на закона; по чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради липса на съгласие; по чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора като привиден и сключен не в предвидената в закона форма; по чл. 17, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора като сключен при относителна симулация, прикриващ дарение и по чл. 108 ЗС за ревандикация на имота, предмет на прехвърлителната сделка по договора. С решение № 1 по гр.д. № 1121/2007 г., въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му по иска за прогласяване нищожност на договора по нот. акт № 196 от 2001 година поради невъзможен предмет и е прекратил производството в тази му част като недопустимо. В решението е прието, че с договор от 09.10.2001 година, ответницата С са продали на втория ответник И. С. К. собствения си недвижим имот, съставляващ празно дворно място в землището на с. Г. с площ от 1006 кв.м. срещу сумата 1000 лева. Прехвърлителят И. О. И. е починал на 22.12.2001 година и е оставил законни наследници съпруга С първата ответница по делото и дъщери В. И. К. и В. И. Г. – ищца по делото. Прието е, че по делото не е установено договорът да е сключен в заобикаляне на закона, при липса на съгласие или при условията на симулация – да прикрива извършено с него дарение; че договорът е сключен в предвидената в закона форма и е изповядан от лице с правата по чл. 466, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 46, ал.1 ЗННД да извърши това нотариално действие. С оглед неоснователността на исковете за прогласяване недействителност на сделката, съдът е отхвърлил като неоснователен и искът за ревандикация на дворното място. Прието е и че иск за прогласяване нищожност на договора поради невъзможен предмет не е бил предявен; че такъв довод е въведен едва с писмената защита на ищцата пред първоинстанционния съд, който не е бил надлежно сезиран с иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД, предвид което е обезсилил решението на районния съд в тази му част и е прекратил производството по делото на основание чл. 209, ал.1, изр. 1-во ГПК (отм.).
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. И. Г. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е основан на изводи, засягащи материално правни и процесуални въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; разрешавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че съществените по делото въпроси: има ли договорът за покупко-продажба значение на писмено доказателство по чл. 134, ал.2 ГПК (отм.); явява ли се ищцата трето лице спрямо договора по смисъла на чл. 134, ал.2 ГПК (отм.); следва ли да бъдат обсъдени писмените и гласни доказателства в тяхната съвкупност; следва ли съдът да посочи кои обстоятелства са безспорни по делото; следва ли с оглед предмета на делото да бъдат обсъдени представените по делото и оспорени скици на имота, както и обстоятелството, че имотът и след атакуваната сделка се владее от продавача, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 47 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. на Четвърто А отделение на Върховния касационен съд и решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 990/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба И. С. К. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Ответницата С. З. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 1121/2007 година.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси са разрешени в съответствие с установената практика на съдилищата. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), основания за промяна на която не са налице, съдът е приел, че по делото не са представени писмени доказателства, изходящи от противната страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на ищеца, че изразеното съгласие за атакуваната сделка е привидно; че безсъмнено писменият договор, обективиращ атакуваната сделка не е документ по смисъла на чл. 134, ал.2 ГПК (отм.), както и че ищцата е трето лице, поради което спрямо нея не важи ограничението за свидетелски показания. Изхождайки от тези изводи, съдът е допуснал свидетелски показания, които е ценил наред с представените писмени доказателства – договорът, чиято недействителност се претендира; приетата графологическа експертиза, установяваща, че подписите върху договора са положени от прехвърлителите и удостоверение изх. № 406 от 11.07.2007 г. на Нотариалната камара, съгласно което лицето, подписало договора в качеството на помощник нотариус е разполагало с правата по чл. 46, ал.1 от ЗННД. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 188, ал.1 и ал. 2 ГПК (отм.), съдът е обсъдил и изградил изводите си за фактите въз основа на доказателствата, които са относими към правния спор, поради което не е обсъждал скиците за прехвърления имот, както и обстоятелството кой упражнява фактическата власт върху дворното място, който факт, при липса на други доказателства, установяващи привидност на сделката не обуславя изводи, различни от формираните във въззивното решение.
Извод за наличие на предпоставки за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК не може да бъде изведен и въз основа на приложените към касационната жалба решения, които нямат отношение към съществените за изхода на делото въпроси. С решение № 47 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. на Четвърто А отделение, Върховният касационен съд се е произнесъл по приложението на чл. 152 ЗЗД – въпрос неотносим към обжалваното решение на въззивния съд. Липсва връзка и между изводите по приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК, формирани в решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 990/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, касаещи процесуалния въпрос: съставлява ли вписването в съдебния протокол на извършено от страната признание основание за допускане на свидетелски показания за установяване на симулация на договор и изводите, формирани в обжалвания съдебен акт – по делото няма признание за симулация от страна на ответниците, а решението е постановено след допускане на основание чл. 134, ал. 2, изр. последно ГПК (отм.) на свидетелски показания относно факта на претендираната симулация на договора.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация И. С. К. следва да бъдат присъдени разноските в производството по чл. 288 ГПК в размер на 300 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 16.04.2008 г. с адвокат М.
В. от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 06.01.2009 година по гр.д. № 1121/2007 година на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. И. Г. от гр. Б., ул. “. № 28, с ЕГН ********** да заплати на И. С. К. от гр. С., ЕГН ********** сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: