3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
гр.София, 25.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N403 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.11.2011г. по гр.д. №431/2011г. на АС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.69 СК.
Жалбоподателят – С. А. Р., чрез процесуалния си представител, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС е по който има противоречиво произнасяне на съдилищата-основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено, че С. А. е баща та детето Д. С., [дата на раждане] , за което е съставен акт за раждане № 1020/23.08.2007г., с вписана майка С. Р., предоставил е родителските права на майката С. Р., определил е режим на лични отношения с бащата и е осъдил последният да заплаща месечна издръжка от 60 лв., чрез майката на детето. Съдът, след преценка на становищата на страните и Д. “С. п”-Т., както и на събраните по делото доказателства, е приел че по време на вероятния период на зачеване на детето страните са поддържали интимни контакти, както и че страните са живеели в Р. Т. на семейни начала и това продължило около две години-2005-2007год. Прието е, че през този период ищцата не е живяла с друг мъж, като същата се е върнала в Р Б, когато била бременна с детето в петия месец. При така установените обстоятелства съдът е приел, че ответникът по иска – жалбоподател пред настоящата инстанция – С. А., е баща на детето Д. С., [дата на раждане] и е уважил предявения иск срещу него на основание чл.69 СК.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба ищецът – жалбоподател чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на процесуално правните въпроси за това кои са надлежните страни по иск с правно основание чл.69 СК, какви доказателства са допустими за установяване на произхода и по конкретно задължително ли е изслушване служебно от съда на кръвно-групова или Д. експертиза. Поддържа, че в решението е даден отговор на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС и същите са противоречиво разрешавани от съдилищата. Представя решение от 22.07.1961г. по гр.д.№4136/1961г. ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че в тежест на ищеца е да установи, че не е биологичен баща на детето, решение от 08.04.1960г. по гр.д.№75/1959г. ОСГК, в което е прието, че в производството за оспорване на бащинство не могат да встъпват подпомагащи страни, като и решения на състави на съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат съобразявани при преценка за допустимост на касационното обжалване.
С оглед данните по делото настоящия състав намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е направил своя извод за основателност на иск по чл.69 СК като е съобразил практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 30.06.2011г. по гр.д.№ 995/2010г. ІV г.о. на ВКС, според която съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето, както и че съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане. В случая въззивният съд в съответствие с тази практика е дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства, освен че и служебно е предприел съответните действия за изясняване на спорните обстоятелства. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика изразена и в решение по гр.д. № 1946/ 2009 г. на ІVг.о. на ВКС, в което се приема, че при иска за установяване на произход от бащата следва да бъдат съобразени всички ангажирани доказателства, относими към правния спор.
По въпроса за това кои са надлежните страни по иск с правно основание чл.69 СК също не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като разпоредбите на чл.331, вр. чл.319 и 327 ГПК, приложими при разглеждане на спор с правно основание чл.69 ГПК, са ясни и по прилагането им има създадена многобройна и постоянна съдебна практика, включително и незагубилата своето значение т.2 от П№5/1978г. от 21.02.1979г. на Пленума на ВС.
Не може да се направи извод и за противоречиво разрешаване на поставените процесуални въпроси, тъй като от приложените към жалбата съдебни решения е видно, че същите са постановени по дела с различна фактическа обстановка и при различни доказателства.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2011г. по гр.д. №431/2011г. на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: