1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
С., 29.10. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3546 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Ф. Т., гражданин на Р Гърция, чрез пълномощника си адв. Р. Н. от АК-С., против въззивно решение от 24.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 635/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІ-66-96 от 09.08.2013 г. на Софийски районен съд, 66 с-в, постановено по гр.д. № 48750/2011 г., са отхвърлени предявените искове от касатора срещу [фирма] [населено място] за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: допустимо ли е безсрочно трудово правоотношение да се прекратява като срочно такова и обвързан ли е съдът с валидността на заповедта за прекратяване на правоотношението или следва същата да бъде прогласена за нищожна „екс леге” по силата на закона; следва ли съдът в мотивите на решението си да изследва и най-напред да се произнесе какъв е процесния трудов договор, срочен или безсрочен и как е прекратен той; обвързан ли е ищецът със срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, когато е прекратено едно несъществуващо трудово правоотношение, какъвто е конкретния случай – прекратено е срочно трудово правоотношение, каквото няма, тъй като процесния договор е безсрочен; обвързан ли е съдът да се произнесе по нищожността на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, когато с тази заповед се прекратява несъществуващо правоотношение; кой носи доказателствената тежест при трудовоправни спорове при оспорване достоверността на датата на трудов договор, ищецът или работодателят и допустимо ли е при обсъждане на доказателствата по делото съдът да приеме по-благоприятния резултат за ищеца, с оглед възможността на работодателя да манипулира едно или друго писмено доказателство, какъвто е конкретния случай с процесния трудов договор; искът по чл. 220 ГПК обвързан ли е с двумесечната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ или при тази претенция се прилагат правилата на 3-годишната давност.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Е. Н. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че между страните на 04.02.2011 г. е бил сключен на основание чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, трудов договор със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, който е бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед от 03.08.2011 г., считано от 12.08.2011 г., връчена на ищеца на 03.08.2011 г., т.е. работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор със срок за изпитване до изтичане на този уговорен шестмесечен срок. Съдът е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност с оглед разпоредбата на чл. 358,ал. 1, т. 2 КТ, тъй като заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 03.08.2011 г., а датата на подаване на исковата молба е от 14.11.2011 г., т.е. тя е подадена след изтичане на законовия двумесечен срок. Освен това съдът е приел, че страните са представили два трудови договора, различаващи се по датата на сключването им, като в този, представен от ищеца е посочено, че трудовото правоотношение с ответника е възникнало на 04.02.2011 г., а в екземпляра, представен от ответника като дата на сключване на договора е отразена – 14.02.2011 г. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че към 14.02.2011 г. между страните е съществувал трудов договор и ищецът е започнал изпълнение на поетите с него задължения, като предвид обстоятелството, че трудовият договор е частен документ, носещ подписите на страните и тъй като първата страница от него не е подписана, а и липсата на оспорване от страна на ответника на договора, представен от ищеца, е приел, че датата на сключване на трудовия договор е 04.02.2011 г. Тази дата обаче не доказва, че от този момент ищецът е започнал за изпълнява трудовите си задължения, което е в негова тежест, т.е. същият не е доказал, че за времето от 04.02.2011 г. до 13.02.2011 г. реално е изпълнявал работата, за която е бил нает. И тъй като трудовият му договор е сключен на основание чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ с шестмесечен срок за изпитване, то предвид предназначението на изпитателния срок да провери годността на служителя да се справи с работата, то този срок започва да тече не от датата на сключване на договора, а от датата на постъпване на работа на служителя с цел реално изпълнение на работата. В тази връзка от представените по делото доказателства – трудова книжка и документи от НАП съдът е установил, че за периода м. февруари 2011 г. ищецът има отработени 11 дни, за които му е начислено и изплатено трудово възнаграждение, т.е. той реално е започнал да изпълнява работата, за която е сключен трудовият договор на 14.02.2011 г., като шестмесечният срок на действието на договора изтича на 14.08.2011 г., в който срок работодателят е упражнил правото си да го прекрати едностранно като писменото изявление на ответника е достигнало до ищеца преди изтичане на срока за изпитване, в тази връзка е приел, че трудовият договор между страните не се е трансформирал в безсрочен и извършеното уволнение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е законосъобразно.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Повдигнатите от касатора шест правни въпроса от материално и процесуално естество не са обусловили крайния извод на въззивния съд за законосъобразност на уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като сключеният трудов договор между страните е срочен на основание чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, който срок изтича на 14.08.2011 г. и на основание чл. 71, ал. 1 КТ е бил прекратен от него едностранно на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед от 03.08.2011 г., считано от 12.08.2011 г., връчена на ищеца на 03.08.2011 г. В случая трудовото правоотношение не се е трансформирало в безсрочно с оглед извода на въззивния съд, че между страните е бил сключен срочен договор с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, който е прекратен от него едностранно в този срок, в която връзка в случая поставените правни въпроси за неговата недействителност се явяват неотносими. В. съд е дал отговор и на въпроса за доказателствената тежест при оспорване достоверността на датата на трудовия договор, а това е работодателят, но е приел, че от значение за законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ не е датата, на която е сключен трудовия договор, тъй като срокът за изпитване, предвид неговия характер започва да тече от датата на постъпване на работа на служителя с цел реално изпълнение на работата, за да се провери годността му да се справи с нея, която в случая е установено, че е 14.02.2011 г. Изводите на въззивния съд по поставените въпроси са в съответствие с установената съдебна практика, вкл. и задължителна такава, установена по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 433 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1381/2011 г., ІV г.о. Що се отнася до въпроса длъжен ли е съдът служебно да прогласи недействителност по реда на чл. 74 КТ на трудов договор, също е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд, обективирана в решение № 650 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 1573/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., съгласно която недействителността може да се предяви с отделен иск / вкл. инцидентен установителен/, както и с довод или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея трудов спор, какъвто е настоящият. Разпоредбите на чл.74 , ал.2 и 5 и чл.75 КТ следва да се тълкуват в смисъл, че недействителността на трудов договор /и на отделни клаузи от него/ извън случая по чл.74, ал.2, пр.2 КТ, се предявява по съдебен ред. Страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на трудовия договор и на последиците й. Те се прилагат в отношенията им след като съдът я е обявил /признал / по предявен за това иск по реда на гл.18 от КТ – с диспозитива на решението, което се връчва на страните, или се зачитат за обусловеното от недействителността право, когато е предявена в спор за него с довод или възражение на страните. Наличието на задължителна съдебна практика по описаните въпроси изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК. Поставеният правен въпрос за погасителната давност касателно иска по чл. 220, ал. 1 КТ също не е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид решаващия извод на въззивния съд за характера на сключения между страните трудов договор и прекратяването му в срока за изпитване от работодателя, който не е дължал отправянето на предизвестие, тъй като срокът за изпитване е уговорен в негова полза. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 635/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 49322/22.04.2014 г. на О. Ф. Т., гражданин на Р Гърция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: