О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1117
София, 08.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 531/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 11.01.2012 год. по гр.д. № 669/2011 год. на Софийски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 61/13.06.2011 год. на Районен съд [населено място] по гр.д. №285/2010 год., с което [фирма], [населено място] е осъден да заплати на С. Н. Б. сумата от 18 000 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.03.2009 год. до 01.04.2011 год. , изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради нетрудоспособност , настъпила вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация С. Б. чрез адв. А. И., оспорва наличието на законови основания за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения едномесечен срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са изпълнени законовите предпоставки за това.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси , които според него са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и практиката на съдилищата / основания по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК/:
1. Следва ли да се присъди обезщетение за вреди от настъпила трудова злополука на осн. чл. 200,ал.1 КТ , в случаите когато пострадалият работник не е предприел действия да се регистрира в бюрото по труда непосредствено след прекратяване на трудовото му правоотношение и не е бил регистриран в БТ за целия период, за който претендира обезщетение;
2. Налице ли е причинна връзка между имуществените вреди, претендирани по чл. 200,ал.1 КТ и трудовата злополука в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.
В обжалваното решение въззивният съд не е изложил специални мотиви по тези въпроси, но е присъдил обезщетение за претендираните имуществени вреди след като е установено , че трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено по взаимно съгласие, както и че същият не е бил регистриран в Бюрото по труда за целия период, за който претендира процесното обезщетение. ,
Касаторът обаче не е посочил и представил задължителна практика на ВС и ВКС, в която визираните въпроси да са разрешени по различен начин. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС такава задължителна практика съставляват ТР и Постановленията на Пленума на ВС, ТР на ОСГК , постановени при условията на чл. 86,ал.2 ЗСВ, ТР на ОСГТК, ОСГК, ОСТК на ВКС както и решенията по чл. 290 ГПК на ВКС.В случая е представено едно решение, постановено при условията на чл. 290 ГПК / Р № 228/20.04.2010 год. по гр.д. № 1857/2008 год. ,4-ти състав/ , което няма за предмет визираните от касатора материалноправни въпроси.
По тези въпроси не е установен и другия посочен критерий за допустимост на касационното обжалване – чл. 280,ал.2 ГПК.И в двете представени по този въпрос решения , съдилищата не са се занимали със въпроса дължи ли се обезщетение по чл. 200,ал.1 КТ в случай, че ищецът не е бил регистриран в Бюрото по труда през цялото време, за което се търси обезщетение, а са извършили констатация, че съответния работник е бил регистриран в Бюрото по труда. С оглед на това е прието, че са положени необходимите усилия да се намали размерът на претърпените вреди или да предотврати тяхното настъпване . Първото от посочените решения / № 78/14.10.2002 год. по гр.д. №67/2001 год. на Апелативен съд [населено място] не съдържа отбелязване, че е влязло в сила , поради което не съставлява част от съдебната практика/.Същевременно факта , че ищецът не е бил регистриран през цялото време в БТ сам по себе си не установява по категоричен начин , че не са положени необходимите усилия за намаляване на вредите.Това би било безспорно установено ако работодателят е представил доказателства, че за процесния период Бюрото по труда е предлагало работа, която е подходяща за здравословното състояние на ищеца, но същият е отказал да я заеме.
Въпросът „ Допустимо ли е присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 200 КТ в по- висок размер след като работодателят и работникът са сключили споразумение за обезщетение за всички вреди / имуществени и неимуществени/ резултат от трудовата злополука и договореното обезщетение е било изплатено в пълен размер?”, е некоректно поставен, доколкото в представеното по делото споразумение не се съдържа изявление, че изплатената по споразумението сума от 17 810 лв. съставлява обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Само на това основание касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
Същото се отнася и до въпроса : „Следва ли въззивният съд да допусне изменение на доклада по делото и служебно да събира доказателства които не са нови по см. на чл. 266 ГПК в случаите когато първоинстанционният съд не е събирал тези доказателства, а ищецът е представил пред този съд доказателства, които не установяват твърдените от него обстоятелства и не е поискал събирането на годни доказателства за установяване на същите обстоятелства пред въззивната инстанция?”
В случая въззивният съд не е събирал служебно доказателства , а е указал на ищеца да представи такива във връзка с направеното в отговора на исковата молба възражение от ответника- касатор, че ищецът не е положил всички усилия за да ограничи размера на претърпените вреди , което е пропуснато от първоинстанционния съд , въпреки ваведения спор по този въпрос.При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 253 ГПК не е имало пречка въззивната инстанция до допълни определението по доклада на делото от първоинстанционния съд.Събраните в изпълнение указанията на съда доказателства не са обхванати от предвидената в чл. 266 ГПК преклузия.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. намира, че не са налице изискванията на закона за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2012 год. по гр.д. № 669/2011 год. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: