О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми откомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 991 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Ч., Н. В. Ш. , Г. Г. П., Г. С. Ш. , М. М. П. и С. М. К. против решение № 24/20.02.2009г., по гр.д. № 875/2008г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 48 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 320/2007г. и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторките по чл. 108 от ЗС против А. С. С. досежно ливада с площ 1850 дка, находяща се в м. “М” по картата на с. Г., община Р., съставляваща имот 001078 по плана на имотите по чл. 19, от ЗСПЗЗ. Решението се обжалва и в частта, с която е оставено в сила решението на РС, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторите по чл. 26, ал.2 от ЗЗД да се прогласи за нищожна поради липса на съгласие, сделката, сключена с н.а. № 24,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС и за отмяна на този нот. акт на основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че сключената с н.а. № 24,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС сделка, с която ответниците Ц. П. Ч. са продали на ответника А. С. С. описания имот не е нищожна, защото продажбата на чужда вещ е действителна сделка, но не произвежда действие. Съдът е приел, че продавачите са били собственици само на ? ид.ч. по наследство от П. Д. Ш. , починал на 06.09.1987г. от ливадата и са могли да прехвърлят само тази част. За останалата ? ид.ч., съдът е приел, че ищцитге се лигитимират като собственици, но иска по чл. 108 от ЗС е отхвърлен поради това, че не са доказали, че ответникът ползва тази ливада. Поради отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС е отхвърлено и искането по чл. 431, ал.2 от ГПК.
С касационната жалба, касаторите формират оплакване за неправилност на решението поради това, че сделката е била извършена чрез удостоверение за наследници, което е издадено от длъжностно лице в нарушение на закона, за което му е наложено наказание по чл.311 от НК. В изложението към касационната жалба се формулира становище, че нищожността на сделката следва от липсата на съгласие от тяхна страна за продажбата и, че могат да защитят правата си с установителен иск за собственост. Позовават се на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като сочат Р № 86/01.02.2002г. по гр.д. № 381/2001г., Р № 1206/10.10.2006г. по гр.д. № 487/2005г. и решение № 50/05.02.1986г. на І гр.о.
Ответникът по касация А. С. оспорва допускането на касационната жалба, тъй като не се сочат основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е нищожна ли е сделката, с която един от наследниците се е разпоредил с целия имот, включително и с частите на останалите наследници и достатъчно ли е придобиването на имота по покупко-продажба, за да се приеме, че ответника ползва имота, ако ищеца не е ангажирал други доказателства за това обстоятелство, освен нот. акт за сделката. Съдебната практика последователно приема, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие. Основанието за нищожност “липса на съгласие” е налице, когато страна по сделката формално не е изразила воля за сключването й. Ищците не са били страна по сделката покупко-продажба, поради което не е налице хипотезата на липса на съгласие за продажба, т.е. не е налице нищожност на това основание по чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Представените от касаторите решения касаят относителната недействителност на сделката, сключена при хипотезата на чл. 76 от ЗН. Не е актуална практиката, според която сделката, сключена при хипотезата на чл. 76 е нищожна след постановяване на ТР № 2/2004г. на ОСГК. Тази практика е и неотносима към спора, тъй като ищците атакуват разпореждането с тяхната идеална част, а не са правили възражения за относителна недействителност на разпореждането от Ц. Т. с нейната идеална част,, придобита по наследство в полза на трето лице, което не е наследник. Затова представената практика е неотносима към делото. В този смисъл мотивите на въззивния съд са съобразени с трайната практика на ВКС, поради което в тази част решението не следва да се допуска до касационно обжалване..
Втория повдигнат въпрос относно това може ли да се приеме, че купувача на ливада, я ползва само въз основа на нот. акт за покупка и ако съдът установи правото на собственост на ищците, но не е доказано, че ответника ползва процесната квота от имота, следва ли да уважи ревандикационния иск само в установителната му част, или следва да отхвърли иска. Поставя се и въпроса на основание чл. 431, ал.2 от ГПК следва ли да се отмени нот. акт за сключване на сделка, ако тя е нетранслативна при уважаване на иска за собственост, или този текст се отнася само за констативните нот. актове. По тези два въпроса, съдът намира, че следва да внесе делото за разглеждане по същество, тъй като те се решават противоречиво, включително и от ВКС.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24/20.02.2009г., по гр.д. № 875/2008г. на П. окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 48 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 320/2007г. и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторките по чл. 108 от ЗС против А. С. С. досежно ливада с площ 1,850 дка, находяща се в м. “М” по картата на с. Г., община Р., съставляваща имот 001078 по плана на имотите по чл. 19, от ЗСПЗЗ и в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 431, ал.2 от ГПК за отмяна на н.а. № 24,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС до размер на ? от предмета му.
Указва на жалбопоадтелите да внесат държавна такса за касационно разглеждане на жалбата по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която е оставено в сила решението на РС,в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторите по чл. 26, ал.2 от ЗЗД да се прогласи за нищожна поради липса на съгласие, сделката, сключена с н.а. № 24,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: