О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
София, 02.12. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 682/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Г., Ф. М. Г., А. М. Г. и И. Д. И., [населено място], срещу въззивно решение от 22.11.2010г. по гр.д. № 3456/2009г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне по следните въпроси : следва ли да се приеме, че заповедта по чл.98 ЗТСУ/отм./ е влязла в сила след като липсват данни, че е съобщена на заинтересованите лица по ГПК съгласно изискванията на чл.98,ал.2 с.з. и че са изпълнени изискванията на чл.99 и чл.100 ЗТСУ/отм./; дали издаването на заповедите по чл.98 ЗТСЕ/отм./ е без правно значение за исковете по чл.108 ЗС; при неизвършено отчуждително производство, започнало при действието на отменения ЗТСУ, последиците на издадена заповед по чл.98 ЗТСУ/отм./,в т.ч. вещно-транслативният и ефект по право ли отпада с изтичане на 3-годишен срок или е необходимо правоимащият да е направил изрично искане за това; след като не е извършено валидно отчуждаване на процесните магазини, дали е осъществим оригинерният способ за придобиването им по давност. Прилагат се решения на ВС и ВКС.
Ответникът по касация Столична община не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 20.10.2008г. по гр.д.№15503/2006г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. А. Г., Ф. М. Г., А. М. Г. и И. Д. И. срещу С. о. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху магазинни помещения, подробно описани – с площ 64,29 кв.м., находящо се на партерния етаж в сградата на [улица] с площ 27,52 кв.м., находящо се в партерния етаж в същата сграда.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Ф. Г. и Д. К.,които са били собственици на дворно място и сграда, находящи се в [населено място], [улица]. В сградата се намират и процесните помещения. Със заповед № ИК-733/1976г. председателят на ИК на С. на основание чл.98 ЗТСУ/отм./ от наследниците по закон на Ф. Г. и Д. К. са отчуждени двете магазинни помещения и е определено обезщетение с жилища. Заповедта е влязла в сила не по-късно от 25.05.1977г., когато са преведени суми за строителство на апартаментите, предвидени в обезщетение. Друга част от имотите са одържавени по реда на ЗОЕГПНС. Ищците не са доказали, че са собственици на процесните имоти на твърядното придобивно основание – наследствено правоприемство. Влязлата в сила заповед по чл.98 ЗТСУ /отм./ поражда и вещен ефект – магазинните помещения са отчуждени в полза на държавата от физически лица, наследници по закон на Ф.Г. и Д. К. към датата на влизане в сила на административния акт. По тази причина не е налице твърдяното наследствено правоприемство. Ирелевантно е, дали заповедта по чл.98 ЗТСУ/отм./ е издадена от длъжностно лице, различно от органа по чл.95 ЗТСУ /отм./, без делегирани правомощия, т.к. ищецът не се е позовал на незаконно завземане на имота от държавата и реституция по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Ирелевантно е и обстоятелството дали е изграден блокът, апартаменти в който са отредени в обезщетение при извършеното отчуждаването на имота от наследодателите на ищците, тъй като по чл.109 ЗТСУ /отм./ ако в 3 годишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът по чл.95 ЗТСУ/отм./ отменява заповедта. Последиците на заповедта по чл.98 ЗТСУ /отм./, в т.ч. и вещно-правният и ефект,не отпадат по право с изтичане на този срок, а няма данни за издаване на заповед по чл.109. Заявеното при условията на евентуалност придобивно основание – давност, също не е доказано, тъй като разпоредбата на чл.86 ЗС до 01.06.1996г. забранява придобиването на магазинните помещения – държавна собственост по давност, а този оригинерен способ е неосъществим и след 1996г. по аргумент на §1 и 2 ЗР към ЗДЗС /ДВ, бр.46/2006г./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Развитите въпроси и доводи към тях касаят отчуждителната процедура на имота, в т.ч. отмяна на отчуждаването по искане на ищците, което не е влязло в предмета на делото, поради заявеното в исковата молба придобивно основание – наследствено правоприемство и давност. За тези основания въззивният съд е приел, че не са налице, тъй като имотът е отчужден и за ищците е определено обезщетение по реда на чл.98 и чл.100 ЗТСУ/отм./. Ищците не са се позовавали на незаконно отнемане на имота или отчуждаване не по установения законов ред от държавата, респ.общината по смисъла на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, нито пък на отмяна на отчуждаването по реда на чл.4 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. Ето защо и посочените съдебни решения не могат да се приемат като относими за хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По отношение на поставения въпрос за придобивната давност, също не са налице предпоставките на чл.280,ал.1, ГПК. Това е така, защото въззивният съд е приел, че е налице отчуждаване на имота и поставеният въпрос дали тече придобивната давност при липса на валидно отчуждаване на имота е неотносим. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.86 ЗС, вр. §1 и 2 ЗР към ЗДЗС /ДВ, бр.46/2006г./.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма направено искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.11.2010г. по гр.д. № 3456/2009г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: