О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
гр.София,10.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 843/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „Г”Е. , със седалище гр. С. против решение № ІІ-83/22.05.2008 год. по гр.дело № 667/2005 год. на Бургаския окръжен съд, с което са уважени исковете по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД.
Касаторът се позовава общо на основанията, за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизира и аргументира различните хипотези в т.1, т.2 и т.3 ГПК, но според изложението към касационната му жалба, въззивният съд се бил произнесъл и приложил реституционните норми на чл.10, ал.7 и чл.10б ЗСПЗЗ, в противоречие с касационната практика, изразена в ТР № 6/10.05.2005 год., както и в решенията, по гр.дело № 585/2003 год. на ВКС и по гр.дело № 1317/2005 год. на ВКС, което касационният съд квалифицира като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение е постъпила касационна жалба и от Ц. Р. М. от гр. В., Д. М. М. и Р. К. М. и двамата от гр. В., с вх. № 10262/17.07.2008 год. Касаторите се позовават на всички основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да конкретизират и аргументират различните хипотези, регламентирани от процесуалната норма.
Касационният съд счита, че касационната жалба на Ц. М. , Д. М. и Р. М. следва да се остави без разглеждане и производството по нея следва да се прекрати, поради неговата недопустимост, защото е образувано по просрочена касационна жалба. Съобщенията за изготвено въззивно решение, съпроводено и с препис от същото е получено от тях на 12.06.2008 год. Касационната им жалба, която носи вх. № 1* е постъпила в Окръжен съд Б. на 17.07.2008 год. Отсъстват данни да е изпратена по пощата, затова касационният съд констатира, че е просрочена, защото е подадена след едномесечния срок от връчването на въззивното решение, съгласно чл.283 ГПК, затова следва да се върне, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Касационният съд обсъди доводите на касатора „Г”Е. , гр. С., за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ги намира за неоснователни, по следните съображения: въззивният съд е приел, че конкретния спор, включващ реституционни права на правоимащите ищци по ЗСПЗЗ представлява изключението по чл.10б ЗСПЗЗ, защото само част от имота е застроен с постройки, представляващи „детски почивен лагер”. В процесния терен попада единствено част от двуетажна масивна постройка, която част, заедно с прилежащия към нея терен е в размер на 688 кв.м., а извън нея теренът не е засегнат от проведено строително мероприятие и не представлява пречка за реституиране на незастроената земеделска земя в строителните граници на гр. О., при което въззивното решение е съпроводено и от скица на вещото лице, представляваща неразделна част от него и приподписана от състава на съда.
Позоваването на ТР № 6/2006 год. е относително към спорното правоотношение и разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, относно реституция на земеделски земи, които по силата на административноправни актове са променили своя фактически статус, с включването им в строителните граници на населените места и провеждане на мероприятия върху тях. Въззивното решение, в което съдът е изразил изводи, че върху незастроената част от 10086 кв.м. не е реализирано мероприятието „пионерски лагер”, с отреждането му с плана на гр. О. от 1971 год. и терена е включен в УПИ * кв.6 и УПИ * кв.7 е съобразено с т.2 на ТР № 6/10.05.2006 год. по гр.дело № 6/2006 год. на ОСГК, затова в конкретния случай не е налице пречка за реституиране на останалата незастроена част от целия, притежаван от наследодателя на ищците земеделски имот, с площ от 10744 кв.м., част от който, с площ от 688 кв.м. не може да бъде реституирана реално, поради съществуващата пречка за това – реализирано мероприятие в тази част от имота.
Цитираната от касатора съдебната касационна практика, изразена в съдебните актове, преди уеднаквяването й с ТР № 6/2006 год. е неотносима към разрешения съгласно т.2 от същото ТР материалноправен въпрос.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по касационната жалба на „Г”Е. , гр. С., затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І* от 22.05.2008 год. по гр.дело № 667/2005 год. на Окръжен съд, гр. Б., по касационната жалба на „Г”Е. , със седалище гр. С., с вх. № 10242/16.07.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА касационната жалба на Ц. Р. М., Д. М. М. и Р. К. М., и тримата от гр. В., с вх. № 10262/17.07.2008 год. против въззивното решение № ІІ-83/22.05.2008 год. по гр.дело № 667/2005 год. на Окръжен съд Б. , на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: