2
определение по гр.д.№ 799 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
София, 23.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 799 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Т. И. Т., О. Т., Х. Т. М. и М. С. М. срещу решение от 24.01.2011 г. по гр.д.№ 1605 от 2005 г. на Софийския градски съд, II-а състав, с което е оставено в сила решение от 17.12.2003 г. по гр.д.№ 2254 от 2002 г. на Софийския районен съд, 46 състав за уважаване на предявения от [фирма] /сега с ново наименование [фирма]/ срещу касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху 86,67 % от недвижим имот, съставляващ УПИ IV-2 от кв.90 по плана на [населено място], м.”Л.-бул.”Б. шосе- рамка”, находящ се в [населено място], [улица] площ от 27 615 кв.м. по нотариален акт, а по скица 27 000 кв.м.
В касационните жалби на Т. И. Т. и О. Т. се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени норми и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите незадължителна практика на съдилищата /решение № 428 от 21.05.2009 г. по гр.д.№ 914 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 100 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 1171 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 382 от 18.11.2010 г. по гр.д.№ 421 от 2009 г. на Пещерския районен съд, решение № 191 от 13.03.2009 г. по гр.д. от 2007 г. на Сливенския окръжен съд, решение от 16.04.2009 г. по гр.д. от 2008 г. на Сливенския окръжен съд, решение от 01.04.2009 г. по гр.д. от 2008 г. на Сливенския окръжен съд, решение от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 41 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд, решение от 07.03.2011 г. по в.гр.д.№ 30 от 2011 г. на Добричкия окръжен съд, решение от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 3065 от 2010 г. на Казанлъшкия районен съд, решение № 376 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 3159 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о, решение № 140 от 29.05.2007 г. по гр.д.№ 2992 от 2005 г. на ВКС, Четвърто-А г.о., решение от 26.05.2006 г. по в.т.д.№ 38 от 2006 г. на Добричкия окръжен съд, решение № 43 от 25.03.2004 г. по гр.д.№ 1706 от 2003 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 1103 от 04.12.2008 г. по гр.д.№ 2823 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 536 от 19.10.2009 г. по гр.д. № 1599 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 1075 от 04.12.2008 г. по гр.д.№ 83 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните правни въпроси: 1. Възможно ли е да се приеме, че един имот е включен в капитала на търговско дружество при преобразуването му, без да е налице самия баланс на дружеството и данни затова както е било включено в него, 2. Каква е доказателствената сила на акта за държавна собственост, може ли съдът и при какви обстоятелства да приеме за установени обстоятелства, различни от вписаните в А., следва ли да бъде открито производство по оспорване на А. и как се разпределя доказателствената тежест между страните при такова оспорване, 3. Каква е формата за действителност на договор за доброволна делба с предмет имоти, които са частна държавна собственост, 4. Какво е правното значение на заповед № 1744 от 04.05.1998 г. на Министъра на промишлеността за увеличение на капитала, 5. Може ли сключеният договор /споразумение/ с опорочена форма да бъде начало на кратка придобивна давност и 6. Нужно ли е при предявен иск по чл.108 от ЗС ищецът да докаже своето право на собственост пълно и главно. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по горепосочените шест въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В касационната жалба на Х. Т. М. и М. С. М. се твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на закона и изводите на съда са необосновани- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от тези касатори незадължителна практика на ВКС /определение № 435 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 829 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и определение № 1477 от 10.12.1996 г. по гр.д.№ 239 от 1996 г. на ВКС, П. г.о./ по следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че със заповед на легитимирания представител на държавата в капитала на държавните дружества може да се увеличи капитала чрез апортиране на непарична вноска в капитала на държавно търговско дружество, 2. Следва ли да се приеме, че заповедта има сила на решение на едноличния собственик на капитала, 3. Какви са правомощията на Министъра на промишлеността, 4. Как се доказва правото на собственост. Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли социалистическите предприятия, вкл.заводи да се третират като суверенни носители на правото на собственост върху сгради и терени и 2. Следва ли съдилищата да се съобразяват с решения на ВКС, които касаят собственост, предмет на висящ спор в друга, по-нисша инстанция.
В писмени отговори от 18.07.2011 г. пълномощникът на [фирма] оспорва и трите касационни жалби като недопустими и неоснователни.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:
I. По касационните жалби на Т. и О. Т.:
1. В обжалваното решение и в посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения на съдилищата няма противоречиво разрешаване на първия поставен от тези касатори правен въпрос: възможно ли е да се приеме, че един имот е включен в капитала на търговско дружество при преобразуването му, без да е налице самия баланс на дружеството и данни затова както е било включено в него. В обжалваното решение на СГС, както и в посочените решения на ВКС принципно е прието, че въпросът дали един имот е включен в капитала на търговско дружество при преобразуването му се решава след съвкупна преценка на всички събрани по конкретното дело доказателства: В обжалваното решение е прието за доказано, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДП „Д.С.”, поради което при преобразуването на фирмата с държавно участие „Р.-1706”, която е правоприемник на активите и пасивите на завод „Д. С.” в Е. с държавно участие на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./ по силата на самото преобразуване през м.02.1994 г. процесният имот е бил включен в капитала на това търговско дружество. До този извод съдът е стигнал след съвкупна преценка на всички събрани по делото относими към този въпрос доказателства: акт за приемане и предаване на основни средства от 31.07.1977 г., сключен между Б. „М.” и завод „Д. С.”, опис на основните средства на ДП „Д.С.” към 31.07.1977 г., заповед № РД-16-60 от 08.02.1991 г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите за образуване, считано от 01.01.1991 г. на фирма с държавно имущество „Р.-1706”, която поема съответна част от активите и пасивите на „Р.”-С., поделение- завод „Д. С. по баланс към 31.12.1990 г., съгласно разделителен протокол, самият разделителен протокол и приложения № 1 и № 2 към него, анекс към разделителния протокол, решение за регистрация на фирма „Р.-1706” от 11.04.1991 г. по ф.д.№ 4273 от 1991 г. на СГС, решение от 01.02.1994 г. на СГС по същото фирмено дело за преобразуване на ДФ „Р.-1706” в [фирма], правен анализ за състоянието на имуществото на [фирма], изготвен от ст.ас.А. К., акт за държавна собственост № 001072 от 18.08.1998 г., в който е записано, че част от процесния терен е бивша собственост на [фирма], писмо № 26-Р-205 от 04.09.1997 г. на Министъра на промишлеността до Съвета на директорите на [фирма], съдържащо признание, че процесният терен е собственост на [фирма], основно и допълнително заключение на експертизата на в.л.В. М. Г..
В посочените от касаторите решение № 428 от 21.05.2009 г. по гр.д.№ 914 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 100 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 1171 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. по същество е прието същото. В нито едно от тези решения не е прието, че включването на недвижим имот в капитала на преобразувано търговско дружество може да се доказва само с баланса на активите и пасивите на държавното предприятие към момента на преобразуването му в ТД с държавно участие, но не и с други доказателства. Напротив, в едно от тези решения на ВКС изрично е посочено, че записването на имота в баланса на дружеството само по себе си не доказва права, а предоставянето на имота при разделяне на две държавни дружества или предприятия може да бъде доказано само със съставения при това разделяне разделителен протокол.
Няма доказателства останалите посочени от касаторите решения /решение № 382 от 18.11.2010 г. по гр.д.№ 421 от 2009 г. на Пещерския районен съд, решение № 191 от 13.03.2009 г. по гр.д. от 2007 г. на Сливенския окръжен съд, решение от 16.04.2009 г. по гр.д. от 2008 г. на Сливенския окръжен съд, решение от 01.04.2009 г. по гр.д. от 2008 г. на Сливенския окръжен съд, решение от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 41 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд/ да са влезли в сила, поради което тези решения не представляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и съответно не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението по разглежданите в тях въпроси.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, по въпроса възможно ли е да се приеме, че един имот е включен в капитала на търговско дружество при преобразуването му, без да е налице самия баланс на дружеството и данни затова както е било включено в него, има задължителна и незадължителна съдебна практика /например решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и посочените от самите касатори решения на ВКС/, на която обжалваното решение на СГС съответства и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
2. По втория посочен въпрос /каква е доказателствената сила на акта за държавна собственост, може ли съдът и при какви обстоятелства да приеме за установени обстоятелства, различни от вписаните в А., следва ли да бъде открито производство по оспорване на А. и как се разпределя доказателствената тежест между страните при такова оспорване/ няма представена практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК: Няма доказателства посочените решение от 07.03.2011 г. по в.гр.д.№ 30 от 2011 г. на Добричкия окръжен съд и решение от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 3065 от 2010 г. на Казанлъшкия районен съд да са влезли в сила, поради което тези решения нямат характера на практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поради това не е налице основаниието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по този правен въпрос.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса има постановена задължителна практика на ВКС /решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, например решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о, решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 41 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1401 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която до настоящия момент не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
3. Третият поставен правен въпрос /каква е формата за действителност на договор за доброволна делба с предмет имоти, които са частна държавна собственост/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: Съдът се е произнесъл по въпроса за формата за действителност на договор с предмет имоти-собственост на търговски дружества с държавно участие, а не имоти-частна държавна собственост. Освен това, по този въпрос не са посочени и представени решения на ВКС или други съдилища в страната, в които въпросът да е разрешен по начин, различен от този в обжалваното решение.
Посочените решение № 376 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 3159 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о и решение № 140 от 29.05.2007 г. по гр.д.№ 2992 от 2005 г. на ВКС, Четвърто-А г.о. са неотносими към процесния случай, тъй като касаят продажба чрез търг на имот- собственост на търговско дружество, за която продажба се прилага разпоредбата на чл.16 от Наредбата за търговете, предвиждаща облекчена форма за действителност на тези договори /само писмена/, а договорът /споразумение от 07.05.1996 г./, на който се позовават ответниците по иска и касатори по настоящото дело няма характера на такъв договор за продажба по Наредбата за търговете и съответно за него не важи предвидената в чл.16 от НТ облекчена форма за прехвърляне на собственост върху недвижим имот.
Относно решение от 26.05.2006 г. по в.т.д.№ 38 от 2006 г. на Добричкия окръжен съд няма доказателства същото да е влязло в сила, поради което то не представлява практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и съответно не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на СГС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по този въпрос: Относно това каква е формата за действителност на договорите за прехвърляне на собственост между две търговски дружества или на договорите за доброволна делба между тях няма неясна правна норма, която да се нуждае от тълкуване. Освен това, има и задължителна практика на ВКС /например решение № 359 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 1220 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./, в която е даден отговор на този въпрос и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
4. По четвъртия поставен правен въпрос /какво е правното значение на заповед № 17-44 от 04.05.1998 г. на Министъра на промишлеността за увеличение на капитала/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в посоченото от касаторите решение № 43 от 25.03.2004 г. по гр.д.№ 1706 от 2003 г. на ВКС, ТК, Второ т.о.: В решението на ВКС е прието, че органът по чл.3 от ЗППДОбП /отм./ е овластен да извърши разпореждане с имуществото на търговското дружество с държавно участие. В обжалваното решение на СГС по същество е прието същото- че след включване на праводателя на ищцовото дружество [фирма] в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, публикувана в ДВ бр.01 от 02.01.1996 г., съгласно чл.21, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1, т.5 от ЗППДОбП /отм./ разпоредителни сделки с дълготрайни активи на това ТД е можело да се извършват само с разрешение на органа по чл.3 от ЗППДОбП /отм./, който в случая е Министерския съвет, а не Министъра на промишлеността. С оглед на това правилно е прието, че заповедта на този министър от 04.05.1998 г. за увеличаване на капитала на [фирма] с имущество на [фирма] не е можела да доведе до прехвърляне на правото на собственост на спорния имот от [фирма] на [фирма].
Тоест, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по този въпрос.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос има постановена задължителна и незадължителна практика на ВКС /например решение № 89 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 3397 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и горепосоченото решение на ВКС по гр.д.№ 1706 от 2003 г.на ВКС/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика на ВКС.
5. По петия поставен правен въпрос /може ли сключеният договор /споразумение от 07.06.1996 г./ с опорочена форма да бъде начало на кратка придобивна давност/ няма посочена практика на ВКС или на други съдилища в страната, поради което не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос има задължителна практика на ВКС- ППВС № 6 от 1974 г., т.3, според която владението, установено въз основа на нищожен договор /договор, при който не е спазена предвидената от закона форма за действителност/ е недобросъвестно. Обжалваното решение на СГС съответства на тази практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
6. По шестия поставен правен въпрос /нужно ли е при предявен иск по чл.108 от ЗС ищецът да докаже своето право на собственост пълно и главно/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената съдебна практика /решение № 1103 от 04.12.2008 г. по гр.д.№ 2823 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 536 от 19.10.2009 г. по гр.д. № 1599 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 1075 от 04.12.2008 г. по гр.д.№ 83 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о./: Както в обжалваното решение на СГС, така и в тези решения на ВКС се приема, че ищецът по предявен ревандикационен иск следва да докаже правото си на собственост пълно и главно, като в конкретния случай СГС е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на ревандикационния иск именно защото е приел, че ищцовото АД е доказало правото си на собственост върху процесния имот. Доколко този извод на съда е правилен е въпрос, касаещ преценката на конкретните доказателства по делото, който не може да бъде разглеждан и решаван в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
II. По касационната жалба на Х. и М. М.: Не е налице основанието на чл.280, ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС поради противоречие с посочените от тези касатори две определения на ВКС, поради следното:
1. Определение № 435 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 829 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. е постановено в производство по чл.288 от ГПК, в което производство ВКС не се произнася по правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а само решава дали има основание за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение по даден правен въпрос /ВКС се произнася по този правен въпрос едва в решението си по чл.290 от ГПК/. Поради това определение по чл.288 от ГПК не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 от ГПК и съответно не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
2. В определение № 1477 от 10.12.1996 г. по гр.д.№ 239 от 1996 г. на ВКС, П. г.о. е прието, че разпореждането на МС или заповедта на ресорния министър за образуване на Е. с държавно участие е гражданско волеизявление на собственика на капитала, а не подзаконов нормативен акт. В обжалваното решение не е приел нещо различно- никъде в мотивите на решението не е посочено, че заповедта на ресорния министър за образуване на ЕАД с държавно имущество е подзаконов нормативен акт.
По другите посочени от тези касатори правни въпроси /1. Следва ли да се приеме, че със заповед на легитимирания представител на държавата в капитала на държавните дружества може да се увеличи капитала чрез апортиране на непарична вноска в капитала на държавно търговско дружество, 2. Следва ли да се приеме, че заповедта има сила на решение на едноличния собственик на капитала, 3. Какви са правомощията на Министъра на промишлеността, 4. Как се доказва правото на собственост/ няма посочена практика на ВКС или на други граждански съдилища в страната, поради което не се констатира противоречие между обжалваното решение и практиката на съдилищата по тези въпроси.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по посочените от тези касатори въпроси: 1. Следва ли социалистическите предприятия, вкл.заводи да се третират като суверенни носители на правото на собственост върху сгради и терени и 2. Следва ли съдилищата да се съобразяват с решения на ВКС, които касаят собственост, предмет на висящ спор в друга, по-нисша инстанция: По първия от тези въпроси има трайна практика на ВКС, че до разделянето на социалистическата собственост на държавна, общинска и корпоративна през 1991 г. социалистическите предприятия не притежават право на собственост, а само право на стопанисване и оперативно управление върху предоставените им от държавата имоти-социалистическа собственост. Няма и неясна или непълна правна уредба по този въпрос. Освен това, този въпрос не е съществен за настоящото дело: по него от значение е не дали праводателят на ищеца- ДП „Д. С.” е бил собственик на процесния имот преди 1991 г., а дали към 1991 г. /момента на разделянето на социалистическата собственост на държавна, общинска и корпоративна/ този имот е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление на праводателя на ищеца. Вторият въпрос е хипотетичен и не е посочено каква връзка има с настоящото дело /с решението на ВКС по кое дело не се е съобразил СГС при постановяването на решението си/.
С оглед на гореизложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2011 г. по гр.д.№ 1605 от 2005 г. на Софийския градски съд, II-а състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.