О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
София 28.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 560 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са три касационни жалби от „Б. подвижен състав/Локомотиви/”ЕООД гр.София,”Български държавни железници” Е. гр.София и от [заличено име на фирма] против решението от 3.12.09г.по в.гр.дело № 5190/09г.на Софийски градски съд в частите,с които са осъдени да заплатят солидарно заедно с Н. инфраструктура” и „Б. превози”ЕООД на Р. П. Г. сумата 6226.16 лв,ведно със законната лихва,считано от 1.04.04г.до окончателното изплащане,представляваща имуществена вреда от разликата между трудовото възнаграждение ,което би получавал като работник по поддръжка на железния път и пенсията,която е получил за инвалидност в периода от 1.03.04г.до 1.04.2007г.
В приложените изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване.Касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото – относно пасивната им легитимация,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото с оглед тълкуване на разпоредбите на чл.123 ал.2 КТ във връзка с чл.263л ал.1 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба Р. П. Г. чрез пълномощника си адв.Здравка Николова счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор по чл.287 ГПК Н. инфраструктура” заявява становище за неоснователност на жалбата на „Б. подвижен състав/Локомотиви/”ЕООД.
Постъпила е и частна жалба от [заличено име на фирма] срещу въззивното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Поставените от касаторите въпроси са относно приложението на чл.123 ал.2 КТ във връзка с чл.263л ал.1 ТЗ и допустимостта да се постановява осъдително решение при условията на солидарност не само срещу дружествата,имащи качеството на „работодател-прехвърлител”и на „работодател-приобретател”,а и срещу новоучредените дружества,образувани чрез отделяне от преобразуващото се дружество,са от значение за изхода на спора,но цитираните правни норми не са неясни и не се нуждаят от тълкуване. Въззивният съд точно е приложил закона – чл.123 ал.2 КТ,тъй като се касае за трудов спор и правоотношенията между страните следва да се уреждат по специалния закон.Претендира се изпълнение на задължение,възникнало на 7.06.96г.на основание чл.200 КТ по отношение на НК”БДЖ”,което дружество е преобразувано чрез разделяне и негови правоприемници са Н. инфраструктура” и „БДЖ”Е..През 2007г.е извършено преобразуване на „БДЖ”Е. чрез отделяне на останалите ответници –[заличено име на фирма],”БДЖ-Пътнически превози”ЕООД и „Б. подвижен състав/Локомотиви/”ЕООД. Съгласно чл.123 ал.2 КТ в случаите по ал.1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната,които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната,се прехвърлят на новия приобретател,а според ал.4 за задълженията към работника или служителя преди промяната отговарят солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател.Разпоредбата на чл.123 КТ възпроизвежда принципите на чл.263л ал.1ТЗ,който предвижда солидарна отговорност на участващите в преобразуването дружества като защита на кредиторите при разделяне и отделяне,към нормите на трудовото законодателство.След отделянето на трите дружества от „БДЖ”Е. те следва да носят солидарна отговорност за задължението към ищеца,тъй като няма данни за наличие на споразумение за разпределянето на правата и задълженията.Въпрос на доказване са вътрешните отношения между солидарните длъжници относно размера на отговорността на всяко дружество в зависимост от получените от него права.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
По частната жалба на [заличено име на фирма]:
Обжалвано е определението от 21.12.09г.на Софийски градски съд,с което частният жалбоподател е осъден солидарно с останалите ответници да заплати сумата 300 лв за разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Здравка Николова за защитата на ищеца Р. Г. пред въззивния съд.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК заплатените от ищеца разноски по производството и възнаграждението за един адвокат,ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК.С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищеца направените деловодни разноски,в случая адвокатско възнаграждение за адв.Здравка Николова.
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 3.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 5190/09г.на Софийски градски съд, І. състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [заличено име на фирма] против определението от 21.12.09г.на Софийски градски съд по в.гр.дело № 5190/09г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.