2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
гр. София, 14.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4565 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 57/24.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 87/2015 от състав на Апелативен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.34 ЗЗД са частично основателни. Съдът е приел, че с влезли в сила решения е обявена нищожността съответно на Заповед № РД-11-04-60/25.05.2009 и Заповед № РД-11-04-61/25.05.2009 год. на Областен управител на Област Д., издадени въз основа на проведен търг и определяне на ищеца за купувач на процесните имоти. Приел, е че ищецът е извършил следните плащания: уговорената покупна цена по двата договора в общ размер 705 015 лв е заплатена чрез непарични платежни средства – компенсаторни записи на стойност към датата на придобиването им от купувача в размер на 204 290,32 лв., чрез банкови преводи по фактури №№ 3341/10.07.2009 и 3342/10.07.2009 год са заплатени на осн. §3 ал.1 от ПЗР на ППЗДС суми в общ размер 16 920,24 лв, представляващи режийни разноски в размер на 2% от цената по сделките, заплатен е и дължимият ДДС съответно по фактури №№ 3323/03.07.2009 и 3324/03.07.2009 год в общ размер 144 810,08 лв. След влизане в сила на съдебните решения, с които е прогласена нищожността на договорите, ищецът е изпратил покана до Областна управа [населено място] като представител на Държавата, за връщане на платените суми по тях поради отпадане на основанието за това, която е заведена в деловодството с вх.№ ФСД-29-14/26.03.2013 год. От правна страна, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата това, което е получила от нея. На основание разпоредбата на §2 ал.2 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съдът е приел, че при разваляне или прогласяване на нищожност на приватизацционни сделки, по които има извършено плащане с компенсаторни записи, се връща тяхната равностойност в лева, определена по среднопретеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на разваляне на договора или прогласяване на нищожността, а ако търговия не се извършва – за последния тримесечен период, в който такава е извършена. Съдът е приел, че разпоредбата на §2 ал.2 от ПЗР на ЗПСК се явява специална по отношение на чл. 34 от ЗЗД, макар и двете да намират опора в общата забрана за неоснователно обогатяване, тъй като особеното в случая се състои в различната стойност, която могат да имат компенсаторните инструменти и другите непарични платежни средства на регулирания пазар на ценни книжа. За да се възстанови правното положение от преди имущественото разместване, настъпило при сключване на нищожната сделка, въззивният съд е приел, че е необходимо да бъде върната такава стойност, която да позволи на ощетената страна да закупи същото количество компенсаторни инструменти по цена, актуална към момента на реституцията, а не към момента на придобиването им. Съдът е приел за неприложима в случая методиката за остойностяването им, предвидена в чл. 13б, ал.1, респ. ал.3 от З., тъй като тя се отнася до съвсем различна хипотеза, а именно когато компенсаторните инструменти подлежат на връщане от обезщетеното лице поради отпадане на основанието за издаването им. Въз основа нагорното, съдът е приел, че предявеният иск с правно осн. чл. 34 от ЗЗД във вр. с §2 ал.2 от ПЗР на З., се явява основателен и доказан до размер на 115 316,67 лв – среднопретеглената цена на 705 025 бр. компенсаторни записи на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на прогласяване на нищожността. По отношение на претенцията за връщането на заплатените от ищеца режийни разноски и ДДС по сделките съдът е приел, че техният размер е определен в лева върху договорената покупна цена, както следва: по договор № 563/03.07.2009 год, сключен въз основа на Заповед № РД-11-04-61/25.05.2009 год – 72 405.55 лв ДДС и 8 460.24 лв – режийни разноски на осн. §3 ал.1 от ППЗДС, и по договор № 564/03.07.2009 год, сключен въз основа на Заповед № № РД-11-04-60/25.05.2009 год – 72 404.53 лв ДДС и 8 460.12 лв – режийни разноски. Прието е, че тези суми са действително заплатени от ищеца и подлежат на връщане в пълния им размер, след като съответните заповеди и сключените въз основа на тях приватизационни договори са обявени за нищожни. По отношение на претенцията за обезщетение за забава, съдът е приел, че с оглед чл. 84 ал.2 от ЗЗД когато срокът за изпълнение не е определен, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, освен при задължения от непозволено увреждане. Възприето е, че доколкото в случая вземането на ищеца произтича от специалната хипотеза на неоснователно обогатяване, предвидена в чл. 34 от ЗЗД,всяка от страните по нищожната сделка трябва да върне онова, което е получила, което означава, че реституцията на насрещните предстации не настъпва автоматично, а трябва да бъде потърсена. Затова съдът е приел, че вземането е станало изискуемо след поканата, връчена на ответника на 26.03.2013 год.
В изложението на касационните основания, съдържащо се в касационната жалба се твърди, че по правния въпрос относно началния момент на забавата за връщането на даденото по нищожен договор е налице обратно разрешение, дадено с определение на ВКС №207/25.02.2015 г. по гр.д.№ 5366/2014 г. на ІІІ гр.отд. Съгласно тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна съдебна практика представляват тълкувателните решение на ВКС и ВС, ППВС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Определенията на ВКС, постановени в производството по чл.288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване не представляват практика на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не представляват и практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото с тях не се разрешава материалноправен спор и не се формира сила на пресъдено нещо. Освен гореизложеното, с цитираното определение, ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, като е приел, че липсва формулиран правен въпрос, без да се обсъжда изобщо поставения от касатора въпрос. В изложението си, касаторът не поставя друг правен въпрос, а се изброяват механично решения на ВКС /в т.ч. и едно решение на САС/, като се посочва какво са възприели в тези решения съставите на ВКС относно института на неоснователното обогатяване. Липсата на конкретен, поставен от касатора правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в случая, в противоречие с цитираната съдебна практика, води до липса и на касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57/24.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 87/2015 от състав на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.