О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
София,19.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 814/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Българската държава, представлявана от министъра на финансите чрез областен управител на област с административен център М., пл. „Жеравица” № 1 против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав № 336/28.02.2011 г., постановено по гр. д. № 2040/2008 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГК, І отделение, 6 състав № 69/14.07.2008 г. по гр. д. № 250/2008 г., с което е отхвърлен изцяло предявения от касатора-ищец против Ю. С. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 14 051 400.00 лв., ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска и ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 5000 лв. за разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулиран следния процесуалноправен въпрос: в хипотеза на неизпълнение на задължение по чл. 13б, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти какви са правните възможности на Държавата да защити интересите си, какви действия следва да предприеме и кой способ за събиране на дължимото следва да избере-дали в компенсаторни записи със съответния номинал или тяхната парична равностойност по цени на регулирания пазар при условията на алтернативност и то не само, когато не могат да бъдат закупени, поради спиране на търговията с тях /арг. от ал. 3 на чл. 13б З./, с позоваване на Р. № 597/4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1238/29.10.2009 г., ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и др. съдебни актове на ВКС и САС, приложени в надлежно заверени копия. Поддържа се, че по така формулирания правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
За ответник по касация Ю. С. Ц. жалбата е оспорена като недопустима и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Д. А.. Претендира се недопускане на касационно обжалване на въззивното решение и присъждане направените по делото разноски в размер на сумата 5 000.00 лв. на основание договор № 1351/17.05.2011 г. Приложени са съдебни актове на състави на ВКС.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да отхвърли иска, квалифициран с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 13б З. /обн., ДВ, бр. 47/2002 г./ за връщане на парична равностойност на компенсаторни записи, получени на отпаднало правно основание, въззивният съд е приел за безспорно установено, че в изпълнение на решение на областния управител на Област М. Ю. С. Ц. е получила като обезщетение при предпоставките на чл. 2 вр. чл. 3 ЗОСОИ временни удостоверения за компенсаторни записи с обща номинална стойност 27 472 300 лв.; че решението на областния управител за признаване право на обезщетение чрез компенсаторни записи и оценката на обезщетението са отменени с влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 32сл. З./отм./; че отпадането на основанието за издаване и получаване на компенсаторните записи обосновава извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, подаждащ задължение на обезщетеното лице да върне на Държавата полученото по силата на отмененото решение по чл. 2 вр. чл. 3 ЗОСОИ на областния управител на Област М., тъй като задържането на обезщетението е лишено от правно основание и би довело до неоснователно обогатяване за сметка на Държавата като издател на записите; че правният спор по делото е сведен до съдържанието на дължимата от ответницата престация, предвид искането на ищеца за връщане на паричната равностойност на компенсаторните записи, отчуждени от обезщетеното лице в полза на трети лица и възражението на ответницата, че не може да бъде задължена да върне на държавата нещо различно от това, което е получила като обезщетение по ЗОСОИ; че по силата на чл. 13б, ал. 1 З. при отмяна на решение за обезщетяване чрез компенсаторни инструменти обезщетеното лице дължи връщане на онова, което е получило от държавата като обезщетение по силата на отмененото решение – компенсаторни инструменти в същото количество и със същата номинална стойност, които е получило в производството по обезщетяване; че в случая ответницата е получила компенсаторни записи с номинална стойност 27 472 300 лв. и при отпадане на основанието за обезщетяване тя дължи връщане на компенсаторни записи-чл. 13б, ал. 1 З.; че е безспорно по делото, че ответницата е отчуждила в полза на трети лица част от получените от държавата компенсаторни инструменти с номинална стойност 14 051 400 лв.; че чрез предявения по делото иск държавата претендира връщане на сумата 14 051 400 лв. като парична равностойност на отчуждените компенсаторни инструменти. От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като специалните разпоредби на чл. 13б, ал. 1 и ал. 3 З. изключват правото на държавата да претендира равностойността на процесните записи вместо връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти. Евентуалното отчуждаване на компенсаторните инструменти от обезщетеното лице преди отмяна на решението за обезщетяване е прието за правно ирелевантно за съдържанието на престацията, която подлежи на връщане по силата на чл. 13б, ал. 1 З. вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, освен в хипотезата на чл. 13б, ал. 3, изр. 2 З., а именно – когато за връщането не могат да бъдат закупени компенсаторни инструменти от същия вид и количество поради изчерпването им или поради спиране на търговията с тях на регулирания пазар за ценни книжа, в който случай по изключение обезщетеното лице е длъжно да върне парична сума, равностойна на пазарната цена на получените компенсаторни инструменти в последния ден, в който те са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа, какъвто процесният случай не е. Съдът е посочил и че в този смисъл са постановени определение № 418/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 297/2009 г., ВКС, І т. о; определение № 1482/29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., ІV г. о.; решение № 591/19.01.2011 г. по гр. д. № 1759/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Налице е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение с оглед евентуална недопустимост на решението /по ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/ при непълнота на обстоятелствената част на исковата молба /не е посочено дали процесните компенсаторни инструменти се търгуват на регулиран пазар на ценни книжа/, както и несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба с оглед уредбата на специалния закон при предявен иск за последици от неизпълнение на задължение след покана в хипотезата на чл. 13б, ал. 3 З..
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на САС, ГК, 2 с-в № 336/28.02.2011 г. по гр. д. № 2040/2008 г. по касационна жалба на Българската държава, представлявана от министъра на финансите чрез областен управител на област с административен център [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: