5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
[населено място], 23.11. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 4175 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение № 1635 от 9.03.2015 г. по гр.д. № 5788/2014 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 19.11.2013 г. по гр.д. № 53534/2012 г. на Софийски районен съд, дружеството е осъдено да заплати на С. Ф. К. сумата 24 600 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 4.01.2008 г., с предмет процесуално представителство по гр. д. № 1917/2007 г. по описа на САС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
В изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поставени въпросите: допустимо и валидно ли е да бъде конституиран като надлежна страна ответник, който не е бил страна по сключен договор за поръчка и по споразумение, регламентиращо начина на заплащане до договора и след като в изричен нормативен документ- ПМС № 121 от 2.06.2008 г. е уредено правоприемството на ликвидирания субект и е разпределено каква част от активите и пасивите на ликвидирания субект се поемат от Министерството на икономиката и енергетиката и каква част от новообразуваното дружество. Новоучреденото търговско дружество правоприемник ли е на всички задължения на ликвидирания и закрит правен субект и следва ли да носи отговорност за заплащане уговорени възнаграждения за действия, извършени преди учредяването му или новоучреденото търговско дружество е приемник само на задълженията, които изрично са включени в капитала му при учредяването от неговия принципал; когато двете страни по писмено споразумение са уговорили при постигане на какъв резултат ще бъде плащането на възнаграждение, има ли правомощие съдът служебно да променя договореното и ако има в какви случаи и при какви предпоставки това е допустимо. Поддържа се, че по тези въпроси е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са определение № 483 от 2.07.2013 г. по т.д. № 31/2013 г. на ВКС, ТК, решение по гр.д. № 9860/2010 г. на СГС, решение от 29.04.2010 г. по гр.д. № 33200/2009 г. на СРС, решение от 22.04.2014 г. по гр.д. № 2415/2013 г. на СРС, решение № 96 от 26.05.2014 г. по т.д. № 215/2014 г. на ВКС, І т.о.
Ответникът С. Ф. К. в писмен отговор подаден чрез адвокат Е. П. излага съображения, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените въпроси не са обусловили правните изводи на съда и не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на иска за заплащане на сумата 24 600 лв- адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за поръчка, по силата на което ищеца е поел задължение да предостави на ответника услуги по гр.д. № 1917/2007 г. на САС. Ищецът е изпълнил възложената му работа, а ответната страна не е доказала да е извършено плащане. Приел е за неоснователно възражението за липса на материалноправна легитимация ответникът да отговаря по предявените искове, поради това че не е правоприемик, позовавайки се на чл.4 от ПМС № 121 от 2.06.2008 г.
Първият въпрос е [фирма] правоприемник ли е на прекратения Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки и следва ли да носи отговорност за заплащане на уговорени възнаграждения за действия, извършени преди учредяването му или търговското дружество е приемник само на задълженията, които изрично са включени в капитала му при учредяването от неговия принципал.
За да уважи иска въззивният съд е приел, че жалбоподателя е правоприемник на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, като в патримониума му е преминало задължението по процесния договор за поръчка. Този извод е изграден на установеното в чл.4 от ПМС № 121 от 2.06.2008 г., според който дейността, архивът, както и правата и задълженията във връзка с дейността на Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки, се поемат от жалбоподателя, т.е. че поема не само правата/активите, но и задълженията, които са свързани с дейността му, в които е включено и задължението по договора за правна защита и съдействие, и процесуално представителство по гр.д. № 1917/2007 г. на САС.
Поставеният въпрос е относим към правилността на решението и не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Изводът на съда, че жалбоподателят е правоприемник на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки/ Н./ към МИЕ е изграден на база тълкуване на ПМС № 121 от 2.06.2008 г. и от анализа на събраните по делото доказателства. Поради липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че по така поставения въпрос не са доказани специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото не е посочена задължителна съдебна практика. Не е налице основанието и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на въпроса. В приложеното решение на СГС е обсъждан въпроса за правоприемството между прекратения Н. и [фирма], като съдът е приел, че е налице правоприемство по отношение на определени задължения, но че жалбоподателят не е правоприемник на задълженията, произтичащи от сключения между страните договор за правна защита и съдействие, предмет на това дело, т.е. не е отрекъл въобще наличието на правоприемство. Ето защо не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според даденото в т.4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, поради изменение на законодателството или обществените условия, а за развитие на правото- когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им. В случая жалбоподателят не е обосновал наличието на нито една от посочените хипотези. Както вече се посочи поставеният въпрос е свързан с правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- когато двете страни по писмено споразумение са уговорили при постигане на какъв резултат ще бъде извършено плащане на възнаграждение, има ли правомощие съдът служебно да промени договореното и ако има такова правомощие в какви случаи и при какви предпоставки.
Достъпът до касационно обжалване е обоснован с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да уважи иска въззивният съд е приел, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за поръчка, по силата на което ищеца е поел задължение да предостави на ответника адвокатски услуги по гр.д. № 1917/2007 г. на САС. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е извършил възложената му работа, като в тежест на ответната страна-жалбоподател, е било да установи извършено плащане, което не е сторено по делото. По тези съображение е приел искът за основателен и го е уважил.
По поставения въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая на поставения въпрос не е давано разрешение от въззивния съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство. Предвид основателността на заявеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на разноските и на основание чл.8, ал.1, т.4 вр. чл.9, ал.2 от Наредба за заплащане на минимални адвокатски възнаграждения следва да се присъдят разноски в размер на 951 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1635 от 9.03.2015 г. по гр.д. № 5788/2014 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на С. Ф. К. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 951 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове :