О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
София 28.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 707 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Р. К. чрез адв.Преслава И. срещу решението от 30.04.09г.по в.гр.дело № 3991/06г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.226 КТ и в частта за разноските.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Представя копие от решение № 335 от 7.07.03г.по гр.дело № 3118/01г.на ВКС,ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба Ц. за развитие на човешките ресурси –гр.София не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение по чл.226 ал.2 КТ,като е приел,че ищецът не е доказал,че трудовата му книжка се намира у работодателя и той я задържа незаконно.От твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства е приел за установено,че преди да постъпи на работа при ответника не е работил при друг работодател по трудово правоотношение и не е представил трудова книжка.Не е представил на работодателя и декларация по чл.348 ал.2 КТ,поради което е направен извод,че за работодателя не е възникнало задължение да му издаде трудова книжка.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия.Повдигнатият материалноправен въпрос относно правната квалификация на претенцията – по чл.226 ал.1 или по чл.226 ал.2 КТ не е от значение за изхода на спора,тъй като искът е отхвърлен като недоказан.Дори и да са допуснати грешки при преценката на доказателствата по делото те не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване.
Няма противоречие между приетото разрешение на спора в обжалваното решение и приложеното решение на състав на ВКС,което е относимо доколкото се касае до приложението на чл.226 ал.2 и ал.3 КТ,но касае друг конкретен случай.
Не е налице и основанието,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по приложението на чл.226 КТ,нито че съществуващата е неправилна и следва да бъде променена,в който случай би било налице визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване.Не е налице и хипотеза,в която променените обществени условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 30.04.09г.,постановено по в. гр.дело № 3991/06г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.226 ал.2 КТ по жалба на В. Р. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.