2
определение по гр.д.№ 797 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
София, .23.11 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 797 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Р. срещу решение № 512 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 15 от 2011 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, с което е изменено решение от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 2816 от 2006 г. на Софийския градски съд, първо отделение, 13 състав, като по същество са отхвърлени предявените от Й. Г. Р. срещу А. Т. К. и Д. Г. Р. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищеца върху апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ведно с прилежащите му гараж и мазе и с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 155 000 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречие на посочена от касатора незадължителна практика на ВКС: решение № 196 от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 108 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 138 от 05.03.1990 г. по гр.д.№ 893 от 1990 г. на ВС, Трето г.о., решение № 43 от 07.07.1983 г. по гр.д.№ 17 от 1983 г. на ОСГК на ВС, определение № 439 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 352 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 83 от 20.02.1996 г. по гр.д.№ 4199 от 1995 г. на ВКС, П. г.о.
Ответниците по касационната жалба А. Т. К. и Д. Г. Р. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил закупен с нотариален акт № 130 от 15.12.1995 г. от сина на ищеца Г. Й. Р. по време на брака му с ответницата А. Т. К. и че след смъртта на Г. Р. на 08.05.2006 г. този апартамент е останал собственост на А. К. и единствената наследница на Г. Р.- дъщеря му Д. Г. Р.. Нямало доказателства Г. Р. приживе да е прехвърлил на баща си Й. Р. някаква част от апартамент, а и не се твърдяло, че същият е придобит от ищеца по давност. По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца половината от пазарната стойност на апартамента, съдът е приел, че този иск е погасен по давност, тъй като сумата е била платена от Й. Р. на сина му Г. Р. с разписки още през 1995 г., а исковата молба е заведена на 31.07.2006 г., много след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС:
1. В решение № 196 от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 108 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. , в решение № 138 от 05.03.1990 г. по гр.д.№ 893 от 1990 г. на ВС, Трето г.о. и в решение № 43 от 07.07.1983 г. по гр.д.№ 17 от 1983 г. на ОСГК на ВС е прието, че необсъждането на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства представлява съществено процесуално нарушение. По същество, макар и не изрично, същото е прието и в обжалваното решение: в него съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, а доколко направените от съда изводи въз основа на тези доказателства са правилни, е въпрос, който не може да бъде разглеждан и решаван в настоящото производство по чл.288 от ГПК по допускане на касационното обжалване.
2. В определение № 439 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 352 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че даденото по нищожен договор за поръчка с предмет придобиване на вещни права върху недвижим имот подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Няма противоречие между това определение на ВКС и обжалваното решение на Софийския апелативен съд, тъй като в него искът за връщане на дадената от ищеца сума за закупуването на процесния апартамент е отхвърлен не защото не се дължи връщане на тази сума по принцип, а защото искът за заплащане на тази сума е погасен по давност.
3. В решение № 83 от 20.02.1996 г. по гр.д.№ 4199 от 1995 г. на ВКС, П. г.о. е прието, че не са допустими свидетелски показания за разкриване на персонална симулация без наличие на контр-летр, респективно начало на писмено доказателство, изходящо от противната страна. Това решение е неотносимо към настоящото дело, по което не е имало твърдение за персонална симулация при закупуването на процесния апартамент /в исковата молба ищецът е твърдял, че е дарил на сина си паричните средства за закупуване на апартамента, тъй като той и семейството му нямали доходи към този момент и че между ищеца и сина му е имало договорка, че при закупуването на апартамента ищецът ще бъде записан като собственик на 1/2 ид.ч. от него, а не се твърди да е имало договорка, че въпреки че в договора като купувач ще фигурира само сина на ищеца, действителният купувач по този договор ще бъде ищеца/. Поради това такова твърдение не е разглеждано и не е обсъждано от въззивния съд в решението му и няма как да е налице противоречие на това решение с посоченото решение на ВКС, П. г.о., в което е обсъждан въпроса за допустимите доказателства за доказване на персонална симулация.
С оглед на всичко гореизложено, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 512 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 15 от 2011 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.