ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
гр. София, 01.03. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 141/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. К., подадена от пълномощника му – адв. П. К. против определение № 3494/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 5615/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молба за изменение на решение № 1859/16.07.2018 г. по същото дело, в частта му, с която е поискано присъждане на ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба – ЗД”Бул инс” АД, [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови определението, предмет на обжалване, въззивният съд се е позовал на мотивите в решението си, като е приел, че ДДС върху адвокатско възнаграждение за правна помощ представлявало публично вземане и липсвало законово основание за съдилищата да го начисляват върху възнаграждението за безплатна правна помощ, тъй като данъкът се начислявал от регистрираното лице. С оглед на изложеното приел, че данъчната основа не може да включва ДДС и било недопустимо ДДС да бъде неразделна част от възнаграждението, при положение че самото възнаграждение подлежи на облагане с данък.
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител- адв. П. К. счита определението за неправилно, като излага съображения за това, че върху дължимото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ се начислява ДДС, съобразно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа още, че с отказа от присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се достигало до ситуация, в която при предварително платено на регистриран по ЗДДС адвокат съдът съобразявал размера на данъка и го присъждал, докато в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съдът преценявал, че ДДС оставал за сметка на адвоката. Счита, че с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездявала предоставената от адвоката правна услуга и същата ставала обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, като за регистрирания адвокат, представляващ данъчно задължено лице, възниквало задължение за внасяне на дължимия ДДС. Излага съображения, че независимо от начина на определяне на възнаграждението, върху същото следвало да включва и 20% ДДС, ако адвокатът бил регистриран по ЗДДС субект, за което своевременно са били ангажирани доказателства. В подкрепа на съображенията си посочва и практика на ВКС -определение № 41/25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г., I т.о..
Частната жалба е основателна.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран субект по ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договор между адвоката и клиента или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този случай върху дължимото адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото и защитения материален интерес следва да се прибави и ДДС в размер на 20%. Обратен на горния извод не може да бъде направен от разпоредбите на действащото законодателство, върху което въззивният съд се позовава общо и без посочване на конкретни правни норми. При присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв. съдът е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото, тъй като не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а за служебно определяне на възнаграждението от съда. С посочване на размера на възнаграждението, без уточнение досежно включен ДДС, не се презумира включването му в посочения размер, съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, поради което същото обстоятелството следва да се посочва изрично /сумата на възнаграждението „ с включен ДДС„/ или самостоятелно да се посочи сумата, начислима за ДДС върху определеното възнаграждение – в този смисъл и определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 на ВКС, I т.о. Правните услуги, предмет на представения по делото договор, съставляват облагаема безвъзмездна доставка, като за изискването за начисляване на ДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е без правно значение дали възнаграждението за процесуалното представителство е предварително заплатено от страната, или е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този смисъл е и константната практика на ВКС – определение №306/17г. на ВКС, ІІ т.о., определение №490/17г. на ВКС, ІІ т.о., определение №676/17г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Адвокат К. е ангажирала своевременно доказателства, че е регистриран по ЗДДС субект /л. 100 от гр.д. № 16828/2015 г. на СГС/, поради което и с оглед изхода от делото на нея като пълномощник на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата от 324.80 лв., представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 1624.00 лв. /без включено ДДС/.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 3494/12.11.2018 г. по гр.д. № 5615/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молба за изменение на решение № 1859/16.07.2018 г. по същото дело в частта за присъждане на ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс„ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. П. К. допълнително разноски в размер на 324.80 лева /сума за ДДС върху присъденото възнаграждение от 1624.00 лева за въззивното производство/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: