О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр.София, 10.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 62/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу определение на Софийски апелативен съд от 11.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 935/ 2010 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер 15 лв по подадената от него частна жалба до ВКС.
Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно, тъй като не държи сметка за декларираното от него под страх от наказателна отговорност материално състояние. Известно било на съдебния състав, постановил определението, че той е обявен в несъстоятелност търговец и че не разполага със средства за посрещане на разходите си. Изложени са и съображения за извършени в производството по несъстоятелност престъпления, от които жалбоподателят се явява пострадал. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата му за освобождаване от държавна такса да бъде уважена.
Ответната по частната жалба страна, С. М. М., не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
К. Б. е предявил срещу С. М. иск за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт с цена 350 000 лв. Образувано е гр.д.№ 3639/ 2010 г. на СГС. Поискал е да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса по иска и е получил отказ от първоинстанционния съд. По повод негова жалба срещу този отказ е образувано гр.д.№ 935/ 2010 г. на САС, като с определение от 21.06.2010 г. апелативният съд е потвърдил решението на първата инстанция. Срещу въззивното определение Б. е подал частна касационна жалба до ВКС, в процеса на администрирането на която от него е изискано да внесе държавна такса в размер 15 лв за обжалването. Б. е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на такса, но с обжалваното в настоящето производство определение апелативният съд е отхвърлил искането.
Определението е законосъобразно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че апелативният съд не отчел декларираното от него под страх от наказателна отговорност материално състояние. Напротив, в мотивите на обжалваното определение съдът изрично е обсъдил подадената от Б. декларация и е приел материалното му състояние такова, каквото е посочено в нея. Въпреки това обаче е счел, че размерът на държавната такса (15 лв) е във възможностите на молителя, който е в трудоспособна възраст, с висше образование и разведен, поради което финансовите му възможности следва да бъдат преценявани съобразно средния доход за страната. Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция, тъй като размерът на таксата, която е поискано да бъде внесена от частния жалбоподател, не съставлява трудност за лице в трудоспособна възраст и с декларираните от него месечни доходи. Що се касае до доводите на жалбоподателя, че е обявен в несъстоятелност търговец, това не може само по себе си да е основание за освобождаване от задължението за внасяне на такса в сравнително нисък размер. Изцяло неотносими за производството са доводите, че в производството по несъстоятелност са извършени престъпления, от които К. Б. се явява пострадал. Това няма връзка нито с предмета на делото, образувано по неговата искова молба, нито с производството по искането за освобождаване от държавна такса.
По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящето производство, се явява неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд от 11.07.2011 г. ч.гр.д.№ 935/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: