Определение №112 от 11.2.2015 по ч.пр. дело №3796/3796 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

София 11.02.2015 г.
.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3796 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Ц. П. Ц. от [населено място] срещу определение от 1.10.2014г., постановено по в.гр.дело № 611/2012г. на СГС, административно отделение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 29.07.2014г., уточнена с молба от 1.09.2014г. за предоставяне на безплатна правна помощ. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е мотивирал защо няма право на правна помощ за подадената от него касационна жалба. Счита, че съдът може да изиска с писмо до САК да посочи адвокат , който единствено да приподпише касационната жалба и да не извършва други действия. Искането на жалбоподателя е ВКС да задължи СГС да изпрати писмо до САК, който да изпрати адвокат да приподпише касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
По същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Съгласно чл.24 ЗПрПом правна помощ по чл.21, т.1,т.2 и т.3 не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ / т.1/ и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима/ т.2/. Жалбоподателят иска ползването на правна помощ по цитирания закон за приподписване на касационната жалба от адвокат поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая обаче, дори да се приеме, че жалбоподателят няма средства да заплати адвокатско възнаграждение, предоставянето на правна помощ за извършване на посоченото от него процесуално действие няма да бъде оправдано, доколкото подадената от адв. П. касационна жалба е върната с разпореждане на съда, поради обстоятелството, че касаторът не е внесъл дължимата по чл.18 , ал.2, т.1 от Тарифата за ДТ по ГПК ДТ в размер на 30 лв. Неотстраняването на този пропуск на касационната жалба по вина на жалподателя е достатъчно за връщането й на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК, т.е. приподписването на касационната жалба от адвокат само по себе си няма да бъде основание за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба при неотстранен друг недостатък на жалбата. Следва да се има предвид и факта, констатиран от СГС, касационната жалба е подадена и подписана от адвокат, процесуален представител на жалбоподателя пред инстанциите по същество.
В заключение при постановяване на обжалваното определение СГС се е съобразил със ЗПрПом, поради което като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определението от 1.10.2014г., постановено по в.гр.д.№ 611/2012 г. на Софийски градски съд, адм. Отделение, ІІІ В състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top