О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
Гр.София, 11.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през двехиляди деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.703 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.29678/20.12.18 по ч.г.д.№.16332/18 на Софийски градски съд е отменено определение №.33847/1.06.18 по г.д.№.35220/18 на Софийски районен съд, 87с.-с което е допуснато обезпечение на предявения от А. А. Й. срещу „Селект Мюзик Медия“ООД иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за сумата 200000лв. (обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Й., настъпила в резултат на трудова злополука) чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки – и исканото обезпечение отново е допуснато, но при условията на чл.391 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК – при условие, че се внесе гаранция в размер на 15000лв.
Постъпила е частна касационна жалба от А. Й., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска /чл.390 и чл.396 ал.1 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изключение от този принцип е въведено с разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК /доп.бр.100/21.12.10, изм.бр.86/17/ – съгласно която на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато районният съд е отказал исканото обезпечение.
Хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК е неприложима, когато първата инстанция е уважила искането за обезпечение, а впоследствие, по повод жалба на ответник или трето лице (т.6 от ТР №.6/14.03.14 по тълк.д.№ 6/13, ОСГТК на ВКС), въззивният съд отново намира искането за основателно и допуска същото обезщетение – но при условието за предоставяне на гаранция по чл.391 ал.1 т.2 ГПК или по чл.391 ал.2 ГПК. Такъв е и разглеждания случай. Поисканото обезпечение е допуснато още от СРС, а СГС на практика го е потвърдил в същия обем и при същата мярка /погрешното отразяване в диспозитива, че определението се отменя, е ирелевантно предвид постановения идентичен правен резултат в частта за допускане на обезпечението/-като добавената гаранция не е елемент на обезпечителната заповед, а предпоставка за издаването й. Поради това и не се касае за хипотеза, която попада в обхвата на чл.396 ал.2 ГПК. С оглед на изложеното атакуваното определение е необжалваемо /в този смисъл е и трайно установената съдебна практика-ТР №.1/10 от 21.07.10 по тълк.д.№.1/ 10 на ОСГТК на ВКС, опр.№.165/05.03.12 по ч.т.д.№.125/12, І ТО, опр .№.712/28.12.11 по ч.г.д.№.654/11, ІІІ ГО, опр.№. 903/21.12.11 по ч.т.д. №.809/11, І ТО, опр.№.11/08.01.19 по г.д.№.3955/18, IV ГО, опр.№.147/ 12.04.16 по ч.г.д.№.56/16, III ГО и др./. Неправилно дадените указания относно възможността за обжалването му не пораждат за частния жалбоподател право на частна касационна жалба, каквото процесуалният закон не признава.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.8140/22.01.19 на А. А. Й. срещу определение №.29678/20.12.18 по ч.г.д.№.16332/18 на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: