ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
гр. София, 11.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 407 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни жалби на ищеца „Кино Арена“ ЕООД (чрез синдика и чрез упълномощения от управителя на дружеството адвокат) срещу определение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение на Пловдивски окръжен съд, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът „Лето Инвест“ ООД оспорва жалбите.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният от жалбоодателя (спрямо когото е открито производство по несъстоятелност) иск е по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между ищеца като лизингополучател и ответника като лизингодател на договор за лизинг на недвижим имот в [населено място] и на движими вещи относно съдържащата се в него уговорка за прехвърляне на собствеността върху лизинговото имущество. Приел е, че доколкото не е в кръга на тези по чл. 649, ал. 1 ТЗ, искът не се подчинява на специалната подсъдност по чл. 649, ал. 5 ТЗ.
В частните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с доводите, че евентуалното уважаване на иска би довело до попълване на масата на несъстоятелността, поради което същият се явява обусловен от чл. 646 ТЗ по смисъла на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпроса предявеният във връзка с производство по несъстоятелност иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на недвижим имот, който при уважаване на иска би попълнил масата на несъстоятелността, подсъден ли е на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 5 ТЗ или е подсъден на съда по местонахождение на имота съгласно чл. 109 ГПК.
Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) поради липсата на задълбочена съдебна практика по същия.
Касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото не е налице специалната предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.
В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Заявява се най-общо липса на „задълбочена“ практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
Независимо от това приложимата в случая правна уредба не разкрива непълнота, неяснота или противоречивост, доколкото приложимите в случая норми на чл. 649, ал. 5 ТЗ, чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ и чл. 109 ГПК са ясни и непротиворечиви. По приложението им е установена последователна съдебна практика, според която предвидените в Глава четиридесет и първа, Раздел І на ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността са специални и съответно, заедно с обусловените от тях искове, са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 5 ТЗ и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Всички останали искове, насочени към увеличаване („попълване“) на масата, са общи и тяхната подсъдност се определя по общите правила на Глава дванадесета на ГПК. Такива се явяват и предявените от длъжника в производство по несъстоятелност искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, включително доколкото основателността на такъв иск не зависи от предхождащото уважаване на иск по чл. 646-647 ТЗ, т. е. не е налице обусловеност по смисъла на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 476/18.11.2019 г. по ч. т. д. № 730/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: