О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
С., 13.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 908 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 308 от 23.05.2012г. по т. д № 532/2012г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския ОС по т.д. № 318/2010г.
С решението на окръжния съд ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място], на основание чл.327,ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД: сумата 17 918 евро, ведно със законната лихва от 17.05.2010г. – цена на продадени стоки-торове, семена и препарати, на основание договор от 15.07.2009г., Предавателно-приемателен протокол от 15.07.2009г. и фактура № 101662/30.12.2009г.; сумата 551.40 щатски долара, ведно със законната лихва от 17.05.2010г.-цена на стоки, съгласно същия договор, приемо-предавателен протокол и фактура; сумата 4 056лв., ведно със законната лихва от 17.05.2010г.-цена на стоки, съгласно същия договор и стокови разписки 4075/26.08.2009г. и № 11326/11.09.2009г.; неустойки за неизплатени в срок дължими главници в евро и щатски долари, съответно 3 942.24 евро, 121.34 щ.д.; обезщетение за забавено плащане на главницата в лева- 297.81лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано и се иска отмяната му. Посочва се, че съдът недопустимо е изследвал доставки извън процесните, за които ищецът твърди неплащане на цената и така „оправдал” наличието на сумите в издадената фактура. Твърди се, че необосновано апелативният съд е счел, че извършените от касатора плащания с три броя приходни касови ордера на обща стойност 24 500лв. не погасяват претендираната от ищеца цена на доставени стоки.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че е налице разминаване между стоките, описани в едностранно изготвената от ищеца фактура № 101662/30.12.2009г. и посочените в двустранно подписания от страните приемо-предавателен протокол от 15.07.2009г., като за плащането на цената на стоките по протокола, според касатора са събрани убедителни доказателства. Поради това се поддържа, че постановеното решение е в противоречие с приетото в Решение № 215/2003г. на ВКС, І г.о., че фактурата не е основание за плащане – основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт. Твърди се, че за да отхвърли направеното от касатора възражение за погасяване на част от претендираните с исковата молба суми чрез плащане в брой на 24 500лв., съдът се позовал на обстоятелството, че представените приходни касови ордери, издадени от продавача не са осчетоводени в счетоводството му. От така изложеното, касаторът извежда процесуалноправните въпроси, които според него са обусловили решаването на спора – за доказателствената сила на първичните счетоводни документи, когато те или на отговарят на предвиденото в Закона за счетоводството съдържание, или не са обработени счетоводно, съобразно изискванията на този закон; за разграничението им от частния свидетелстващ документ по ГПК. Твърди се, че тези въпроси са разрешени в конкретния правен спор в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените решения № 1064/2003г. на ВКС, І г.о.; Решение № 62/2009г. на ІІ то. и Определение № 239/2009г. на І т.о. на ВКС. Посоченото Решение № 18/2001г. по гр.д.№ 359/2001г. на ВКС, V г.о. не е представено.
Приложното поле на касационното обжалване е свързано с наличието на всички основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], П. е депозирал писмен отговор, в който оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски по приложения договор за правна помощ.
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
От една страна, посочените правни въпроси са относими и касаят изцяло твърдяната в касационната жалба неправилност на обжалвания акт, с оглед преценката на събрания доказателствен материал и приетите за установени релевантни към спорното материално право факти. Проверката на правилността на изводите на съда е извън настоящата фаза на касационното производство.
От друга страна, касаторът формулира общи и принципни въпроси, която релевантност за спора не е обоснована нито в касационната жалба, нито в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
1. Въпросът за разграничаването на фактурата от частния свидетелстващ документ по ГПК няма никакво значение за изхода на разрешения с въззивното решение спор.
2. Изложеният от касатора довод за несъответствие /разминаване/ между стоките, предмет на фактурата и на двустранния приемо-предавателен протокол се прави за пръв път в касационната жалба и в приложението към нея. Твърдението за противоречие на въззивното решение с Решение № 1064/2003г. на ВКС, 1 г.о. / с което е прието, че фактурата не е основание за плащане, основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт/ не е налице: следва да бъдат съобразени мотивите на въззивната инстанция, че по делото не е бил спорен въпросът за предаването на процесните стоки на купувача с оглед на неоспорени двустранно подписани приемо-предавателен протокол от 15.07.2009г. и двустранно подписани стокови разписки № 4075/26.08.2009г. и № 11326/11.09.2009г./.
Ирелевантен за спора е и посоченият принципен въпрос каква доказателствена сила има фактурата, ако чрез нея е оформен и в нея е обективиран договорът за търговска продажба. При преценката доколко този въпрос е обуславящ изхода на спора следва да се има предвид, че изводите на въззивния съд за основателност на иска по чл.327 ТЗ са обосновани не само с процесната фактура, но и с оглед преценката на останалите доказателства- наличието на двустранните приемо предавателен протокол и стокови разписки.
3. Не е налице твърдяната от касатора относимост на поставените процесуалноправни въпроси и към изводите на съда по възражението на дружеството-купувач за погасяване на задължението за плащане на цената на стоките чрез плащане в брой на сумата 24 500лв., с три приходни касови ордера / от 08.09.2009г. за 20 000лв.; от 30.09.2009г. за 2 500лв.; и от 10.12.2009г за 2 000лв./. Възражението е прието за неоснователно не по съображения, че касовите ордери не са осчетоводени от продавача / както сочи касаторът/, а поради това, че ПКО от 30.09.2009 съдържа като основание за плащане „семена пшеница”-стока, която не е предмет на приемо- предавателния протокол, на двете стокови разписки, не е описана във фактурата и не е предмет на исковата молба, а досежно плащанията по другите два ПКО /в които не е посочено основанието за плащане/ въззивният съд е приел, че касаторът не установява с тях погасяване именно на процесното задължение, предвид наличието и на други правоотношения по доставка на стоки, които не са предмет на спора.
Не са налице и допълнителните критерии за селекция по чл.280,ал.1, т. 1-3 ГПК.
Приложените решения на ВКС и конкретно постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 62/2009г. на ІІ т.о. на ВКС са по обективно различни казуси, като различието между тях и настоящия е с оглед различната фактическа обстановка, а не с оглед на различните правни изводи.
Не са посочени никакви съображения и аргументи за противоречива съдебна практика /т.2/ и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3 /.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски по договор за правна защита, в който е отразено плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 5 040лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 308 от 23.05.2012г. по т. д № 532/2012г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав.
ОСЪЖДА З. А. К. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 040лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.