4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
С., 13.02. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4023/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията чрез пълномощник гл. юрисконсулт А. Г. против въззивно решение № 201 от 02.06.2016г. по в.гр.дело № 258/2016г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 159 от 08.02.2016г. по гр. дело № 4350/2015г. на Русенски районен съд, с което е отменена заповед № ЧР-01-113 от 13.05.2015г. за прекратяване трудовото правоотношение на Д. Н. С. – М. поради съкращава на щата, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” и Агенция по вписванията е осъдена да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 810лв. и на основание чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 301,61лв., със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че изводът на съда по критерия „дисциплинарно минало в АВ” въведен от работодателя при извършването на подбора, че дисциплинарното наказание, заличено по давност по чл. 197 КТ, не следва да се включва като показател в оценката на ищцата, се явява в противоречие с цитирана съдебна практика (без да е представена); изразено е несъгласие й с извода, че въвеждането на някои показатели („образователна степен” и „второ висше образование”) нямат връзка с критерия по чл. 329, ал. 1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Жалбоподателят се позова на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Д. Н. С. – М. чрез пълномощник адв. П. И. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. По наведените в изложението оплаквания са изложени съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания относно изводи на съда, без да е изведен правен въпрос. Относимо към решаващите мотиви на съда за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява първото оплакване, от което може да се изведе въпрос – при въведен критерии „дисциплинарно минало на служителя”, при извършването на подбор, следва ли да се отчита като показател наложено дисциплинарно наказание, което е заличено по реда на чл. 197 КТ. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС, която не представя, с твърдение същата да противоречи на приетото с обжалваното решение по така конкретизирания въпрос.
В съответствие със задължителната съдебна практика съдът е упражнил съдебен контрол относно преценката на работодателя при извършения подбор, кой от служителите има по – висока квалификация и работи по-добре. Констатирал е, че работодателят е допуснал нарушения на критериите по чл. 329 КТ – по показателя „образователна степен” ищцата е получила „4” точки, вместо „5” точки за притежаваната от нея образователна степен „магистър” по специалността „Стопанско управление”; по показателя „допълнителна квалификация” свързана със заеманата длъжност е получила „0” точки, вместо „3” точки за завършено от нея второ висше образование по специалността „Публична администрация” с образователна степен „бакалавър”, без да е дал възможност на ищцата да представи доказателства за това по надлежен ред. По критерия „дисциплинарно минало в АВ” на ищцата са били дадени „-2” точки за наложено дисциплинарно наказание „забележка” през 2012г., което е било заличено. Съдът е приел, че съобразно текста на чл. 197 КТ в критерия „дисциплинарно минало” следва да се включват само дисциплинарни наказания, наложени до една година преди извършване на процедурата по чл. 329 КТ.
Жалбоподателят се позовава на решение по гр. дело № 5184/2014г., четвърто г. о., ВКС, според което при преценката за нивото на изпълнение на работата, работодателят съобразява показателите от значение за осъществяването на съответните трудови функции. Преценката може да бъде формирана при съпоставяне на предходни годишни оценки за работата на служителя с показателите за работата му през текущата година. В цялостната оценка на трудовата характеристика на служителя се включва и дисциплинарното му минало – допуснати дисциплинарни нарушения, без значение дали за тях са наложени наказания и заличаването им, сочещи за отношението на служителя към възложените му трудови задължения и трудовата дисциплина.
Посочената съдебна практика би била основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ако това е единственото съображение на съда, за да приеме, че подбора е извършен в нарушение на чл. 329 КТ. Видно от решаващите мотиви за уважаване на исковете, съдът е констатирал допуснати от работодателя нарушения по критерия „по-висока квалификация”, по който оценките на ищцата са били занижени. В същото време съдът е отчел цитираната съдебна практика, на която жалбоподателят се позовава и в изложението, като е приел, че релевантността на дисциплинарното минало към качеството на работата на служителя в случая е без особено значение при положение, че по показателя „оценка на работата” на ищцата са дадени „0” точки.
Относно твърденията в изложението, че работодателят разполага с правото да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор, във връзка с особеностите на работата стига те да са съобразени с императивно установените в чл. 329 ал. 1 КТ квалификация и ниво на изпълнение на работата, с обжалваното решение тези правомощия не са отречени. Съдът само е констатирал несъответствието, че при залегнали в длъжностната характеристика минимални критерии за заемането на длъжността – средно образование, стаж една година и допълнителна квалификация -компютърна грамотност, във формуляра за оценка са въведени показатели за образователна степен „магистър” и „бакалавър”, без значение от специалността, което няма решаващо значение за изхода на делото, нито има отношение към правните изводи на съда за уважаване на исковете.
Предвид изложеното по конкретизирания правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът не присъжда съдебна разноски в полза на ответника по касационната жалба, поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 02.06.2016г. по в.гр.дело № 258/2016г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ