1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр.София, 14.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 682 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№3074/21.10.2013г. на Б. М. Р. и В. Г. Р., представлявани от адв. К. Д. и адв. А. Д., срещу Разпореждане №3775/25.09.2013 г., постановено по въззивно гр. д. № 184/2013 г. на ОС – Благоевград, с което на основание чл.280 ал.2 ГПК е върната касационна жалба с вх. № 680/15.08.2013г., подадена срещу въззивно решение № 2920/ 18.07.2013 г. по възз. гр. д. № 184/2013 г. на ОС – Благоевград, като процесуално недопустима.
С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е незаконосъобразно. Сочи се, че тъй като спорът е по вещни искове, то съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, обжалваемият интерес съответства на цената на иска, т.е. в случая на данъчната оценка на имота. Жалбоподателите поддържат, че преценката за допустимостта на касационното обжалване, с оглед критериите по чл.280 ал.2 ГПК, следва да се извърши към момента на подаване на касационната жалба, а не към момента на подаване на исковата молба. Иска се отмяна на разпореждането на въззивния съд, като доводът за обжалваемост на въззивното решение се извежда от представеното актуално удостоверение за данъчна оценка на спорния имот. Изтъква се, че по въпроса за цената на предявения иск се е произнесъл и състав на ВКС с Определение №532/20.08.2013г. по гр.д.№5208/2013г., постановено в производство по чл.282 ГПК, като е спрял изпълнението на въззивното решение, приемайки цена на иска в размер на 5 703.90 лева, съгласно представеното с молбата за спиране удостоверение № [ЕГН]/30.07.2013г. на [община].
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК ответните страни Я. Д. М. и К. Д. М., представлявани от адв. Л. Ш., са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на подадената жалба. Молят разпореждането на въззивния съд да бъде потвърдено, като сочат, че към релевантния за спора момент – датата на постъпване на исковата молба в съда – и съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка на имота, цената на иска е в размер на 3 641.70 лева.
Върховният касационен съд, състав на четвърто отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното разпореждане, в рамките на администриране на подадената касационна жалба с вх. № 680/15.08.2013г. срещу въззивно решение №2920/18.07.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 184/2013 г. на ОС – Благоевград, съдът е приел жалбата за процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Констатирал е, че цената на заявените искове за защита правото на собственост за имота, предмет на спора, е под установения от законодателя праг от 5 000 лв. на допустима обжалваемост на въззивните решения по граждански дела.
Обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно. Нормата на чл. 280 ал. 2 ГПК /редакция, приета с изменението й с ДВ бр. 100/2010 г./ е приложена според точния смисъл на закона. Разпоредбата е формулирана императивно и сочи, че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК – това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл. 69 ал.1 т. 2 ГПК размерът на цената по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, а ако и доколкото няма такава – от пазарната стойност на имота.
Цената на иска за защита правото на собственост на процесния имот, към датата на подаване на исковата молба – 21.02.2011 г., съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка с изх.№ 11-00-143/ 16.03.2011г., издадено от [община], е в размер на 3 641.70 лева /л.28/. Същата се определя по правилото на чл. 69 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като няма спор, че се касае до спор с предмет – вещни оценяеми искове. С ТР № 8/2012 г. ОСГК на ВКС се прие, че „цената на вещните искове – за собственост и защита на всяко вещно право се определя от данъчната оценка, респ. от пазарната, ако няма данъчна – т. е. по правилата на чл. 69 ал. 1 т. 2 ГПК”.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че преценката на обжалваемия интерес следва да се извърши въз основа на актуална данъчна оценка към момента на подаване на касационната жалба.
Обжалваемият интерес при искове за защита на вещни права върху недвижими имоти е функция от цената на иска, която се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска. Последващите промени в данъчната оценка не рефлектират върху цената на предявения иск, а оттам и върху обжалваемия интерес, тъй като процесуалният закон не предвижда подобна възможност. Цената на иска се определя по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд и въз основа на нея се определя както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд, а при допустимост на касационното обжалване и в производството пред ВКС. Законът не установява изискване за представяне на нова данъчна оценка при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция, нито предвижда възможност за промяна на цената на иска, а оттам и на обжалваемия интерес с оглед промяна на данъчната оценка на имота. Съобразяването на подобна промяна само по отношение на обжалваемия интерес би било допустимо, само ако е изрично предвидено. И след като законодателят не е предвидил възможност за определяне на обжалваемия интерес на основата на данъчната оценка на имота към момента на подаване на касационната жалба, т. е. не е установил различни правила за определянето му от установените в глава VIII-ма ГПК, следва да се приеме, че обжалваемият интерес по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК следва да бъде определен въз основа на представената при образуване на производството пред първоинстанционния съд данъчна оценка, т. е. съответствува на определената при образуване на производството пред първоинстанционния съд цена на иска. В същия смисъл е и възприетото в мотивите на ТР №8/2012г. ОСГК на ВКС.
Прилагайки закона според точния му смисъл и съобразно задължителната съдебна практика, правилно въззивният съд е приел, че с оглед цената на заявените искове за защита правото на собственост върху спорния имот, касационното обжалване е недопустимо, тъй като е ограничено от прага на чл. 280 ал. 2 ГПК. Поради това атакуваното разпореждане следва да се потвърди.
Ответните страни по жалбата са направили искане за присъждане на направените в касационното производство разноски, което е основателно и доказано за сумата 300 – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3775/25.09.2013 г., постановено по въззивно гр. д. № 184/2013 г. на ОС – Благоевград, с което на основание чл.280 ал.2 ГПК е върната касационна жалба с вх. № 680/15.08.2013г., подадена срещу въззивно решение № 2920/ 18.07.2013 г. по възз. гр. д. № 184/2013 г. на ОС – Благоевград, като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА Б. М. Р., с ЕГН – [ЕГН], и В. Г. Р., с ЕГН – [ЕГН], двамата с от [населено място], [улица], на осн. чл.78 ал.3 ГПК да заплатят на Я. Д. М. от [населено място], [улица] К. Д. М. от [населено място],[жк]бл. вх.”” ет. ап., направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.