О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 14.06. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2345/2016 г.
Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 108 от 22.02.2017 г. в частта относно разноските, като в полза на дружеството бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът по молбата – А. В. Д. – заявява становище за неоснователност на същата, респ. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по съображения в писмен отговор от 22.05.2017 г.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба [фирма] за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и подкрепено с доказателства за извършването на разноски за адвокатско възнаграждение. В приложения договор за правна защита и съдействие от 01.11.2016 г. е удостоверено плащането на уговореното адвокатско възнаграждение в полза на ангажирания по делото процесуален пълномощник на ответното дружество в размер на сумата 8 100 лв.
Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8100 лв. се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от предмета на конкретния спор – иск по чл. 29 ЗТР и от обстоятелството, че решаването му е предопределено изцяло от прилагането на задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. От значение е също и обемът на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е уговорено за „процесуално представителство пред Върховен касационен съд по повод на подадена касационна жалба срещу решение № 1562/19.07.2016 г., постановено по т. д. № 4840/2015 г. по опис на Софийски апелативен съд, 5-ти състав, ТО”, т. е. за цялото касационно производство – включително и за разглеждане на касационната жалба по същество, до каквото в случая не се е стигнало поради недопускане на касационното обжалване. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото, се явява сумата 1000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА А. В. Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], разноски за настоящото дело в размер на сумата 1000 (хиляда) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за разликата до 8100 лв., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: