О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 17.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.01.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 45/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Г. С. от [населено място] против решение №247/27.06.2011г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№828/2010г. по описа на същия съд.
В изложението си по член 284 ал.3,т.1 от ГПК,касаторът заявява,че са налице основанията предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като се твърди следното:
В раздел първо римско от изложението/цитирам/:
„С решението си въззивният съд е отхвърлил иска ни за признаване нищожността на извършената с нотариален акт №149,т.V от 2007г. по описа на СВ-Р. замяна на идеални части от два недвижими имота срещу лек автомобил поради нейния симулативен характер-договор,който цели да заобиколи закона/член 26 ал.1 ЗЗД/.Вместо изповяданата пред Нотариуса замяна страните по сделката очевидно са целели и извършили продажба на идеални части от имотите с цел заобикаляне на законовата забрана на член 33 ал.1 от ЗС-предлагане за покупка първо на останалите съсобственици.При постановяване на решението в тази част,въззивният съд не е обсъдил представените от нас,неоспорени и приети писмени доказателства:1.удостоверение № 168/12.01.2010г. на Сектор”П. п.” при ОД на МВР-П.,че автомобилът/единият от предметите на замяната/ никога не е бил регистриран на името на „заменителката” П. С. Т. и 2.удостоверение № Г-528/19.01.2010г. на отдел „П. п.” при СДВР,от което се установява,че въпросният автомобил,по –малко от месец след „сделката за замяна”,е бил придобит от трето лице,извън кръга на участниците в замяната.По този начин изводът на съда относно валидността на извършената замяна е формиран при отсъствие на цялостно,пълно и обективно обсъждане на събраните по делото доказателства,като по този начин е стигнал до необоснования извод за валидността на замяната.”
След навеждане на тези изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,касаторът извежда материалноправен въпрос:/цитирам/
„Осъществена ли е валидно замяна на вещи, ако са налице неоспорими доказателства,че едната страна не е получила престираната й вещ или обратно-налице ли е симулативна сделка?
Отделно от това стои съществен процесуалноправен въпрос,който въззивният съд е разгледал:Длъжен ли е съдът при тази констатация и наличието на правен интерес у трето лице/съделител/ да изследва и евентуално установи за какъв вид симулация се касае:абсолютна или относителна?Длъжен ли е съдът да изследва какъв вид е прикритата сделка,какви правни последици произтичат от нея и как се отразява това върху правата на засегнатите страни.
В свои решения други съдебни състави са дали отговор на тези въпроси по различен от обсъждания начин/Отменително основание по член 280 ал.1 от ГПК./”,
Като следва цитиране на част от съдебни решения на ВКС ,постановени по реда на ГПК/отм/ и в заключение на този раздел се твърди,че необсъждането на представените писмени доказателства-двете горепосочени удостоверения се е отразило на правилността на решението и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В решаващите си мотиви по отношение на иска да бъде прогласена нищожността на сключената с нотариален акт №143,т.V,рег.№959,д.№134/2007г. на нотариус К. с район на действие Р. за замяна на идеални части от недвижим имот с МПС,въззивният съд е констатирал,че с исковата си молба ,както и в хода на процеса,ищцата С.,настоящ касатор, поддържа твърдението,че същата е привидна такава и че с тази сделка се прикрива продажба на идеална части,като страните са имали за цел да заобиколят разпоредбата на член 33 ал.2 от ЗС,като са наведени доводи от последната,че прехвърлителката П. Т. не е правспособен водач,такива за нейната възраст и други житейски доводи.За да отхвърли така заявената претенция,въззивният съд е посочил,че приемането на една сделка за симулативна изисква да се установи,че волята на двете страни е била да сключат прикритата сделка,а за да не стане същата достояние на трети лица,то се сключва симулативната такава,като в тази връзка следва да бъдат ангажирани доказателства,като законът въвежда изискването за начало на писмено доказателства,за да бъдат допустими и гласни такива.Като е отчетено от въззивния съд,че в случая не са правени никакви искания във връзка с доказване на твърденията за симулативност на направената замяна,последният е стигнал до извода,че искът е останал недоказан и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Видно от почти изцяло цитираното съдържание на раздел първо римско от изложението на касатора,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е обусловил решаващите изводи на съда,посочени по- горе по отношение на така заявена ищцова претенция.Освен,че същото съдържа доводи,свързани с касационни оплаквания по смисъла на член 281 г.3 от ГПК,които да различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК,формулираните като материалноправен и процесуалноправен въпрос,посочени по –горе,са неотносими към изхода на този повдигнат спор и не се отнасят до тези обусловили правните изводи на съда в тази връзка.По тази причина и посочените и приложени към изложението съдебни решения на ВКС,постановени по реда на ГПК,също са неотносими .
В раздел второ римско от изложението си,касаторът заявява/цитирам/:
„ При постановяване на обжалваното решение,въззивният съд се е произнесъл по друг съществен материалноправен въпрос в разрез с установената практика на ВКС:съдът е приел за установено,че имот,придобит от съпруга на лично основание,по наследство и завещание-съставлява съпружеска имуществена общност.Това неправилно заключение го е мотивирало да определи неправилни квоти на съделителите,както и да разшири техния кръг.”,в подкрепа на което се цитират и прилагат съдебни решения на ВКС,част от които постановени по реда на отменения ГПК,друга част от тях по реда на член 290 от ГПК.
В раздел трето римско от изложението си касаторът твърди,че/цитирам/:
„Постановеното и обжалвано от нас решение се е произнесло по друг съществен материалноправен въпрос в разрез със закона и съдебната практика на ВКС.Съдът е допуснал до делба и разделил поземлен имот,с идентификатор 55871.509.266 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],като е игнорирал наличието на неучастващи в настоящото производство съсобственици.”,като отново се цитират и прилагат решения на ВКС в тази връзка.
Преди всичко, в изложението си по член 284 ал.3,т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда,както вече бе посочено по-горе.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил изводите по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение или за обсъждане на събраните доказателства по делото.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт,ще се направи, едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по реда на член 290 от ГПК.Касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би довело до засилване твърде много на служебното начало във вреда на ответната страна.
С оглед съдържанието на посоченото в раздел второ и трето римско от изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил решаващата воля на съда.Напротив,твърди се,че самото решение е произнесено в разрез със съдебната практика,което по съществото си отново представлява излагане на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване пна решение№247/27.06.2011г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№828/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: