О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София 18.02.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3007/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Л., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н.П., срещу въззивно решение №760 от 04.06.2018 г. по гр. дело №898/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №537 от 15.02.2018 г. по гр. дело №17039/2017 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Държавно предприятие „Ръководство на въздушно движение” с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че с исковата молба ищецът е навел основания за незаконност на уволнението му. Те са същите като тези за въззивно обжалване. Твърди, че след оспорване на резултата от проверка с техническо средство тип „дрегер“ са установени 0,11 промила алкохол чрез химически анализ на кръвната му проба. Въз основа на това смята, че установеното количество алкохол в кръвта не е такова, което да не му позволява да изпълнява задълженията си. Ето защо наложеното наказание е несъразмерно с описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Спорът пред въззивния съд съобразно наведените възражения може да се сведе до разглеждане на въпроса представлява ли нарушение на трудовата дисциплина явяването на работа след употреба на алкохол и отчитането му с техническо средство в обем от 0,87 промила и при последващо изследване на кръвта с показатели 0,11 промила или наличието на алкохол в кръвта е абсолютно забранено, т.е. забранено е явяването на работа след употребата на алкохол. След анализ на тези обстоятелства следва да се прецени и съразмерността на наложеното наказание. Забраната за изпълняване на трудовите задължения под въздействие на алкохол следва да се тълкува в духа на професионалната сфера на упражняване на работа от ищеца – регулация на въздушното пространство, отговорностите не само на работещите там, но ангажираните национални и субнационални интереси и организации. Основен принцип и цел в регулацията на въздухоплаването и в частност на гражданското е осигуряването на безопасността и сигурността му – чл. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Съгласно § 3, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗГВ „Безопасност на полетите“ е свойство на въздухоплавателната система да осигурява безпрепятствено провеждане и извършване на полетите, запазвайки живота и здравето на участниците в тях, както и целостта на товарите и на въздухоплавателното средство. Следователно всяко звено на системата на въздухоплаване е насочено преди всичко към запазването на най-ценното човешко благо – живота и здравето. Затова и провежданата политика за опазването му е свързана с превенция и сериозност на наказанията по отношение на допускане на нарушения, които законодателят е счел, че могат да увредят защитимите интереси. В този смисъл чл. 143, ал. 1, т. 4 и 5 ЗГВ предвижда наказание от 3000 до 10 000 лв. за този, който допусне, управлява или участва в управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство или в обслужването на пътниците и който обслужва или участва в обслужването на полети, след като е употребил алкохол или друго упойващо вещество. Отделно от това чл. 143, ал. 2 ЗГВ предвижда и кумулативно и независимо наказание от глобата, а именно лишаване от право да се упражнява съответната професия или въздухоплавателна дейност за срок от 1 до 3 години само в три хипотези, две от които са посочените вече. За останалите нарушения лишаването от права е до 1 година.Очевиден е стремежът на законодателя да подчертае сериозността на проблема с изпълнението на трудовите задължения не просто при въздействието на алкохол, а „след като е употребил алкохол“, както точно се е изразил в чл. 143, ал. 1, т. 4 и 5 ЗГВ. Това е разбираемо, тъй като разликата между въздействието на алкохола, което не може да подлежи на конкретна преценка от работодателя или трети лица, тъй като зависи изцяло от възприятията на индивида и възможностите на организма да го абсорбира, и възможността да се установи пълната липса на употреба на алкохол в духа на безопасността на въздухоплаването е обективна. Докато в първия случай може само изрично и законово да се въведе необорима презумпция за прага на въздействие, както е сторено например в Закона за движението по пътищата, във втория случай обективно, като се елиминира субективното възприятие на човек, може да се установи употребил или не е алкохол или упойващо вещество. Именно рискът е този, който мотивира както законодателя, така и работодателя да създаде специална уредба за употреба на алкохол при въздухоплаване. Същият този риск и стремеж за постигане на безопасност на полетите изисква необходимостта от пълна забрана за употреба на алкохол и упойващи вещества, обективния начин за установяването им и съответно завишената санкция при нарушаване на това задължение. В този смисъл следва да се разбира и забраната в чл. 18, ал. 2 от Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР) на ДП „РВД“ за употреба на алкохол и реда за проверки. Не просто наличието на алкохол до определени граници, ами неговата пълна липса. Впрочем ако се смята, че е възможно и допустимо да се употребява алкохол, би следвало да е регламентиран праг на допустима норма за наличие на алкохол, каквато е законодателната техника в други закони (ЗДвП например). Такава тук напълно липса. Отделно от това акцентът върху абсолютната забрана за употреба на алкохол личи и в детайлната уредба от Правилника, която се занимава с този проблем – от чл. 18 до чл. 28 от ПВТР на ДП „РВД“. Показателна е целта на посочване на прага от 0,5 промила в чл. 23, ал. 2 от ПВТР, която е не за пораждане на отговорност едва при надвишаването му, а създаване на допълнително условие – определяне на срок за медицинско изследване, което следва да се изпълни. Тоест такива случаи с оглед на възможните сериозни последици за работника изискват сигурност и точност на показателите за наличие на алкохол. Освен това работодателят е длъжен да отстрани временно от работа работник, който се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения. Следователно и работодателят отчита сериозността на последствията от прием на алкохол и изпълнение на трудовите задължения. Ето защо, сама по себе си употребата на алкохол и явяването на работа от страна на работник, заемащ длъжност свързана с въздухоплаването, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Не може да се приеме изявлението на ищеца, че то не е такова и че не е предполагал, че при евентуално отчитане ще се покаже такъв резултат. Събраните доказателства, отчетен доклад относно извършена планова проверка на трудовата дисциплина на 16.03.2016 г. (л. 94 от първоинстанционното дело), съдържат индиция в обратна насока, доколкото сочат предходни същи по съдържание нарушения, макар и несанкционирани, при които ищецът се е аргументирал по същия начин – с неочакваното неабсорбиране на алкохола от организма му поради външни фактори. То при настоящото нарушение вече би следвало по пътя на опитните правила ищецът поне да е очаквал подобно развитие и да го предотврати по някакъв начин.
С оглед на изложеното не е съществено количеството на алкохол в организма на работника при проверка, а упражняване на трудовата му дейност след употреба на алкохол. Затова установяването на алкохол в кръвта на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина. То е такова с висок интензитет, доколкото извършваната от него работа изисква пълна концентрация и физическа, физиологическа и психическа пригодност предвид вредите, които биха настъпили при възможен инцидент.
Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие „Ръководство на въздушно движение”, гр.София, оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне във въззивното решение по следните правни въпроси, обобщени и уточнени /съгласно т.1 от ТР№1/2009 от 19.02.2010 по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/: 1. Допустимо ли е да се обсъжда при проверка съответствието на наложеното наказание с дисциплинарното нарушение по реда на чл.189 КТ и предишно дисциплинарно нарушение, което е погасено по давност и за което дори няма наложено дисциплинарно наказание без да се преценят всички останали критерии по тази законова разпоредба; 2. Възможно ли е да се обсъждат от въззивния съд разпоредби от закон, който не е посочен в заповедта за дисциплинарно уволнение; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди съставеният протокол от изследването на кръвната проба; 4. Отчетеното количество алкохол съществено ли е за определяне тежестта за наложеното наказание; 5. Ако по делото има доказателства, че ищецът е бил напълно адекватен, може ли да не се преценява дали количеството алкохол в кръвта е съществено и 6. Може ли въззивният съд да приеме, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина без да се обсъждат понесените от работодателя вреди или непосредствена опасност от такива. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поради това, че посочените въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика и са от значение за точното прилагане на законите.Освен това обжалваното решение е очевидно неправилно. Представени са определения и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №760 от 04.06.2018 г. по гр. дело №898/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че работодателят не е длъжен в заповедта за уволнение да сочи всички законови разпоредби, които са нарушени, а само да опише по ясен за работника начин конкретните факти на нарушението и кога е извършено. В обжалваното решение е прието, че в случая е безспорно установено извършването на дисциплинарно нарушение – явяване на работа с 0.11 промила алкохол в кръвта, а съобразно действащите нормативни изисквания относно трудовите функции на ищеца не е съществено количеството на алкохол в организма на работника при проверка, а упражняване на трудовата му дейност след употреба на алкохол. Затова установяването на алкохол в кръвта на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина. То е такова с висок интензитет, доколкото извършваната от него работа изисква пълна концентрация и физическа, физиологическа и психическа пригодност предвид вредите, които биха настъпили при възможен инцидент.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 300 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №760 от 04.06.2018 г. по гр. дело №898/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Л., [населено място], да заплати на Държавно предприятие „Ръководство на въздушно движение”,гр.София, 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.