О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3791 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1913 от 12.08.2013 год., по ч.гр.д.№ 3095/2013 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд № 4005 от 12.06.2013 год., по т.д.№ 5049/2011 год. за оставяне без разглеждане искането на настоящия частен жалбоподател, основано на чл.214 ГПК -за изменение на иска и преминаване от установителен към осъдителен иск и за прекратяване на производството по т.д.№ 5049/2011 год. на СГС, поради недопустимост на така предявената установителна искова претенция.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Основно частният касатор възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че исканото от него изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен иск е недопустимо, тъй като е направено след срока за депозиране на допълнителна искова молба. Счита, че в случая независимо, че се касае за търговски спор, доколкото разпоредбата на чл.372, ал.2 ГПК не визира изрично конкретно предприетото изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен иск, то следва да намери приложение общото процесуално правило на чл.214, ал.1 ГПК позволяващо промяната да се извърши до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е : „В производството по търговски спорове приложима ли е разпоредбата на чл.372, ал.2 ГПК и относно срока за преминаване от установителен към осъдителен иск, или по отношение изменението на иска, независимо от специфичния характер на производството, намира приложение общото процесуално правило на чл.214, ал.1 ГПК?”.
Ответникът по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на задължителна съдебна практика, относима и към поставения от касатора процесуалноправен въпрос, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, като алтернативно е изразил и несъгласие с основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу определение на въззивния съд, попадащо в категорията по чл.274, ал.3, т. 1 ГПК, за които законодателят е предвидил касационен контрол при условията на чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че изброените в чл.372, ал.2 ГПК процесуални правомощия на ищеца, едно от което е да измени исковата си претенция заявена с първоначалната искова молба, във всяка една от формите на изменение на иска, се преклудират в срока по чл.372, ал.1 ГПК, поради което за последния отсъства процесуална възможност да премине от установителен към осъдителен иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, съобразно общото процесуално правило на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК, както е поискал в молбата си от 14.02.2013 год..
Същевременно, позовавайки се на настъпило в хода на първоинстанционното производство обезсилване на издадената по реда на чл.417, т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1642/2011 год. на Силистренския районен съд, Софийски апелативен съд е възприел за процесуално законосъобразен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявената искова претенция по чл.422 ГПК – за установяване правото на вземане на ищеца по документа – запис на заповед от 27.12.2007 год., въз основа на който е издадена и горепосочената заповед и е прекратил производството по делото.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от кастора въпрос на процесуалното право, който в същността си е свързан с упражняване процесуалните права на страните в производството по търговски спорове, като релевантен за крайния правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и дадените от ОСГТК на ВКС разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. за вложеното от законодателя съдържание в същото, по следните съображения:
Освен, че нормата на чл.372 ГПК, с която е предвидена специфична за производството по търговски спорове възможност за предявяване на допълнителна искова молба в рамките на изрично установен от законодателя преклузивен срок е ясна и вътрешно непротиворечива, поради което не се налага изясняване на съдържанието и чрез изправително/ корективно / тълкуване, то наличието на създадена по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на касационната инстанция, с която е даден отговор на поставения от касатора въпрос на процесуалното право и по отношение на която отсъства обществена и правна необходимост да бъде променена, изключва въобще приложимостта на визирания селективен критерий.
Според последната, изразена в служебно известното на настоящия съдебен състав определение № 362 от 30.04.2010 год., по ч.т.д.№ 156/ 2010 год. на І т.о. на ВКС и др., с нормата на чл.372, ал.2, изр.2 ГПК са изброени изчерпателно процесуалните действия на ищеца, упражняването на които се преклудира с изтичане на срока по чл.372, ал.1 ГПК – за депозиране на допълнителна искова молба и доколкото производството по търговски спорове не предвижда специални изисквания досежно изменението на иска, извън срока за предприемането му, който е срокът за подаване на допълнителна искова молба, то съдът прилага нормата на чл.214 ГПК по отношение наличието на останалите предпоставки и останалите условия, извън този срок, на които изменението на иска следва да отговаря.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, но не е доказала да е извършила такива, поради което искането и следва да бъде оставено без уважение. П. по т.д.№ 5049/2011 год. договор за правна защита и съдействие от 22.01.201 год. с договорено възнаграждение от 60 лв. на час и общо внесен адвокатски хонорар от 600 лв., на което ответникът се позовава, е за процесуално представителство само в производството пред СГС по същото т.д., както изрично е отразено в предмета на този договор. Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая не е представен и списък на разноските за производството пред ВКС.
Мотивиран от горното и на осн.чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1913 от 12.08.2013 год., по ч.гр.д.№ 3095/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: