4
Р Е Ш Е Н И Е
N 112
гр. София 19.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6968/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Надежда К. К. чрез пълномощника си адв. Р. Н. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав № 3954 от 28.05.2013г. по гр.д.№ 13997/2012 г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от И. Б. С. и Надежда Б. С. чрез пълномощника им адв. Й. Г..
Ответникът потребителна кооперация „П.” не е изразил становище по жалбите.
К. жалби са приети за допустими и касационното обжалване е допуснато по реда на чл.288 ГПК по правния въпрос за правомощията на въззивния когато констатира, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска.
На така поставения правен въпрос е даден отговор с ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТК . В т.2 от тълкувателното решение е прието, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Следователно в хипотезата на неправилна квалификация на иска въззивният съд сам следва да реши спора при правилната квалификация , без да връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
По основателността на касационната жалба.
Софийският градски съд е обезсилил решението на Софийския районен съд, 27 състав от 08.03.2012г. по гр. дело № 57082/2009г. като постановено по непредявен иск и е върнал делото за ново разглеждане на Софийския районен съд. В. съд е приел, че твърденията в исковата молба сочат на основание за придобиване на собствеността разпоредбата на чл. 2 ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост, поради което първоинстанционният съд е следвало да изследва предпоставките именно на това основание за придобиване на собствеността, а не на придобивна давност.
Принципно правилна е преценката на въззивния съд, че изложените обстоятелства в исковата молба и твърдението, че Потребителна кооперация „П.” е собственик на процесния имот на основание придобивна давност и извършване на строителство, налагат да се приеме, че като основание за собствеността на ищеца по предявения иск е въведена предвидената в отменената разпоредба на чл. 2 ал.3 от Закона за общинската собственост специфична хипотеза – построяване на сгради и постройки от кооперативни организации до 13 юли 1991 г. с техни средства. Това твърдение обаче не изключва и другото основание – придобивна давност при изрично въведени обстоятелства за владението на имота /земя и сгради/ от построяването на ресторанта до настоящия момент, плащане на данъци, предоставянето му за възмездно ползване на трети лица и изрично искане в петитума да бъде признато правото на собственост на основание придобивна давност. Освен това предмет на иска за собственост е целият неурегулиран поземлен имот 000103 в землището на [населено място] от 5070 кв.м., а по отношение на земята разпоредбата на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост предвижда придобиване само на прилежащия към изградените постройки терен. Ето защо няма основание да се приеме, че ищецът не е въвел като основание на иска и придобивна давност. В доклада по делото, изготвен от районния съдия в съдебното заседание на 15. 07.2010г. изрично е посочено, че твърденията на ищеца са за придобиване собствеността на две основания – строителство и придобивна давност и в тази връзка са дадени указания, че той трябва да докаже, че е осъществил твърдяното строителство и че е осъществявал фактическа власт за посочения период, че имотът е записан в дълготрайните му активи и мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано. Възражения по така изготвения доклад страните не са направили.
В първоинстанционното решение макар и без да е направено изрично разграничение има произнасяне както по твърдението за извършено строителство със средства на Потребитална кооперация „П.” , така и за изтекла придобивна давност. При това съдържание на мотивите следва да се приеме, че не е налице хипотезата на неправилна квалификация на иска, защото са заявени две самостоятелни основания за придобиване на собствеността, по всяко от които съдът дължи произнасяне. Като е приел, че районният съд е разгледал различен от заявения правопораждащ фактически състав, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, отделно от това в нарушение на задължителната практика на ВКС – ТР 1/2013 г. на ОСГК и ТК съдът е приел, че разглеждането на иска от районния съд на различно от предявеното основание води до недопустимост на решението- отменителни основания по чл.281 ал.1 т. 3 ГПК.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав № 3954 от 28.05.2013г. по гр.д.№ 13997/2012г. и
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: