ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 112
София, 20.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 2-2009 година.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “З”ООД-г. София срещу въззивното определение от 2.10.08г. по ч.г.д. №1867/08г. на АС-г. София, ГК, 1 с-в.
С обжалваното определение е оставено в сила първоинстанционното определение от 19.06.08г. по г.д. №1168/08г. на СГС,ТО, 7-ми с-в, с което е била върната исковата молба с вх. №12704/10.05.08г., подадена от “З”ЕООД-г. София срешу “Е”ЕООД-г. София.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната касационна жалба поддържа, че не са налице предпоставките предвидени в чл.280 ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение от 2.10.08г. по ч.г.д. №1867/08г. на АС-г. София, ГК, 1 с-в.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че в конкретния случай е налице противоречива практика-определение № 682/24.09.08г. на САС, І-ви с-в и настоящето въззивното определение от 2.10.08г. по ч.г.д. №1867/08г. на АС-г. София, ГК, 1 с-в, чиято отмяна се иска, обстоятелство което обуславяло основание за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Развива съображения, че е налице и основание за допускане касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което обосновава с това че липсва яснота относно действието на вписването на нов управител на дружеството по отношение на третите лица-чуждия за дружеството правен кръг. Поддържа, че независимо че обстоятелството”избор на нов управител” не е било вписано в търговския регистър, същият е имал правото да подписва исковата молба, предмет на настоящето дело и да ангажира процесуалното представителство на “З”ООД.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приема следното:
По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на исковата молба от “З”ЕООД-г. София-10.05.08г. вписаният в търговския регистър управител на дружеството е И. Х. , който не е подписал исковата молба. От представените по делото доказателства се установява, че на 3.04.08г. ОС на съдружниците на “З”ЕООД-г. София е приело решение за освобождаването на И. Х. като управител на дружеството и приемането на И. З. за такъв. Това обстоятелство обаче не е било вписано в търговския регистър.
Същественият материално-правен въпрос в настоящия случай е относно действието на вписването на обстоятелството подлежащо на вписване, а именно избора на нов управител.
Съгласно чл.140 ал.4 ТЗ избора и освобождаването на управител на ООД имат действие от вписването им в търговския регистър. Систематическото и логическо тълкуване на тази разпоредба с нормата на чл.140 ал.1 ТЗ във вр. с чл.119 ал.2 ТЗ налага извода, че на вписването на избора и освобождаването на управител на ООД е придадено с цитираните разпоредби конститутивно действие по отношение на третите за дружеството лица/чуждия за дружеството правен кръг/, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС. До извършване на вписването на това обстоятелство решението на ОС на съдружниците на “З”ЕООД-г. София, с което то е освободило И. Х. като управител на дружеството и е приет И. З. за такъв обвързва единствено съдружниците на дружеството, но не и третите лица, в т.ч. и държавните органи и съда.
Ето защо правилно и в точно съответствие с разпоредбите на чл.141 ал.2 ТЗ във вр. с чл.30 ал.2 ГПК и чл.101 ал.1 и ал.2 ГПК съдът е приел, че исковата молба е била подписана от лице без представителна власт. В тази връзка не може да бъде споделено поддържаното от касатора приложение на чл.301 ТЗ. Това разбиране е изцяло несъстоятелно, тъй като то не прави разграничение между законна представителна власт като процесуална предпоставка за предявяване на иск и възможността за последващо потвърждаване на извършени без представителна власт материално правни действия.
Соченото от касатора противоречие в съдебната практиката не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като се касае за невлезли в сила съдебни актове. В конкретния случай същественият материално-правен въпрос е разрешаван безпротиворечиво от съдилищата, в т.ч. и от ВКС, поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 2.10.08г. по ч.г.д. №1867/08г. на АС-г. София, ГК, 1 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: