4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
С., 22.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговски отделение, в закрито заседание на 05.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 355 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД[фирма],[населено място] против въззивното решение на В. окръжен съд № 1566/ 03. 12. 2009 год., по в.гр.д.№ 1677/2009 год., с което е оставено в сила решението на В. районен съд № 1795/06.06.2009 год., по гр. д. № 7700/2008 год. и по предявения от Х. Б. Х. срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/ отм./, във вр. с §2, ал.9 ПЗР на ЗИДГПК/ неправилно квалифициран по чл.124 ГПК/ е признато за установено по отношение на последния, че ищецът не дължи сумата 6 000 лв./ шест хиляди лева/, представляваща част от главницата от 40 000 лв. по запис на заповед от 27.09.2006 год., въз основа на който на 19.02.2007 год. по ч.гр.д.№ 395/2007 год. на Д. е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”е” ГПК/ отм./.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал и на материалния закон, предвид приетите в противоречие с правата характеристика на ценната книга, функции на същата.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че „въззивният съд се е произнесъл неправилно по материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, които формулирани от жалбоподателя са следните:
· „Допустимо ли е доказването на акцесорни уговорки / анекси/ за стойност над 5 000 лв. към даден договор, съобразявайки приложимостта на процесуалния запрет на чл.164, ал.1, т.3 ГПК?;
· Допустимо ли е при липсата на преки доказателства, решението да се мотивира с предположения и достатъчни ли са показанията на един човек, непряк свидетел на подписването на записа на заповед, за да се установи каузата, която издаването и обезпечава, за да се обори стойността и на ценна книга?;
· Как трябва да се постъпи, когато самият ищец отрича своето твърдение в хода на исковото производство и не трябва ли в този случай съдът да счита за неписано и оттеглено първото по хронология?”
· Щом не може да се иска възстановяване на липсите от отчетник, то не е ли приложим чл.55 ЗЗД или чл.59 ЗЗД?;
· Не е ли достатъчно самото доброволно фактическо приемане на парични средства от страна на работника, за да се счита, че същият е материално-отговорно спрямо работодателя лице,макар и само за конкретния разглеждан случай;
· Задължително ли е едно лице да е отчетник по см. на КТ, за да се счита за материално-отговорно?
· Не се ли удовлетворява изискването на чл.211 КТ за реализиране на пълната отговорност на отчетника по съдебен ред, чрез установяването и по повод на иска по чл.124, ал.1 ГПК, или е задължително да се учреди нарочен нов исков процес, в който работодателят да е непременно ищец?”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл. 287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение В. окръжен съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за основателност на въведените от ищеца, като издател на процесния запис на заповед, лични възражения, свеждащи се до отсъствие на възникнало в тежест на последния действително парично задължение, произтичащо от заеманата от него по силата на валидно сключен с ответника на 31.08.2006 год. трудов договор за длъжност „шофьор- рекламен агент”, което ценната книга обезпечава.
Изложени са в тази вр. съображения, че при отсъствието на ангажирани по делото доказателства, съгласно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса по предявения отрицателен установителен иск, че в трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност към 07.10.2006 год. се е включвало отчетност и съхраняване на стоково- материални ценности, то липсва основание за възприемането му за материално- отговорно лице по см. на чл.207, ал.1, т.2 КТ, чиято пълна имуществена отговорност, съобразно въведената от законодателя презумпция за вина, следва да бъде ангажирана за констатираната в предприятието на работодателя – ответник липса на сумата 12 430 лв. и то по исков ред.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение следва, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, в едната си част са въобще неотносими към предмета на спора, който не е трудовоправен, нито свързан с института на неоснователното обогатяване, а в останалата- макар и значими за изхода на спора, не са достатъчни за да обосноват допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на визирания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с т.4 на ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, точното прилагане на закона и развитие на правото, като единно основание по вложения от законодателя в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл, изисква специфичният значим за крайния правен резултат по конкретното дело въпрос на процесуалното и/ или материално право да е от естество, че разглеждането му да отстрани съществуващата неяснота, непълнота или противоречие на закона, или да обуслови промяна в създадената в резултат на неточното тълкуване на конкретната правна норма неправилна съдебна практика, респ. да доведе до осъвременяване на правилната, но несъответстваща на развитието на обществените отношения и правна мисъл съдебна практика, каквито доводи не са наведени от касатора.
Всъщност оплакванията на последния са свързани единствено с правилността на обжалваното решение, която обаче може да бъде преценявана от касационната инстанция единствено при наличие на формалните процесуални предпоставки за достъп до касационен контрол, които в случая по изложените по- горе съображения- отсъстват.
В тази вр. следва само да се посочи, че както в практиката на ВКС , така и в правната доктрина не съществува противоречие нито относно правната характеристика на пълната имуществена отговорност на отчетниците при установени липси, нито за предпоставките и начина на реализирането и, а що се касае до условията за придобиване качеството на материално- отговорно лице от работник или служител, то същите са уредени с ясните и не нуждаещи се от корективно тълкуване норми на КТ.
Също така последователен в разбирането си е ВКС и по отношение на доказателствената тежест в разглежданата хипотеза на предявен по реда на чл.254 ГПК/ отм./ иск, според което в тежест на ответника по същия – кредитор по каузалното правоотношение е да докаже своето изпълняемо вземане – неговото съществуване и конкретен размер, щом длъжникът по издаден записа на заповед- послужил за издаване на изпълнителен лист, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, е доказал личните си възражения срещу ценната книга, както в разглеждания случай въззивният съд е и процедирал.
Ответникът е претендирал заплащане на направените от него в
производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, които с оглед
приложеното писмено доказателство – договор за правна защита и
съдействие № [ЕГН] с адв.М.В.- Д., удостоверяващо
внасяне на сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение, следва да
му бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1566/03.12.2009 год., по в.гр.д.№ 1677/ 2009 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД[фирма],[населено място] да заплати на Х. Б. Х. от[населено място] сумата 400 лева/ четиристотин лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: