5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 23.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4123 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. К. Т. и Т. М. Т. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Р. Д., против въззивното решение № 2075 от 28 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 1841 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г., с което е потвърдено решение № 7131 от 27 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 2146 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. за унищожаване до размер на ? ид.ч. на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2008 г., сключен между М. П. Б. и Ж. и Т. Т. преди смъртта на М. Б., по иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, и в полза на ищцата П. Н. Г. от [населено място] са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК с доводи за неправилно тълкуване на доказателствата и волята на продавачката, вътрешно противоречие в самото решение, бланкетно посочване на диагнозата и заключението на експертите. Поддържа се, че съдът не е посочил кои конкретни действия не са разбрани от продавачката и в какво точно се е проявила болестта й, след като и в медицинската документация няма данни за душевна болест, а тя се е страхувала от племенницата си – ищца по спора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпросите: правната квалификация на предявен след смъртта на наследодателката иск, установен от първоинстанционния съд по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и променен от въззивната инстанция на иск по чл. 31, ал. 1 и 2 ЗЗД, обуславя ли основанията за унищожаемост на правната сделка, или са налице предпоставките за прогласяване на нищожност на извършените правни действия, засягащи интересите на ищцата (сочи се решение на ВКС по отменения ГПК); налице ли са условията за унищожаемост на договор за покупко-продажба на имот по чл. 31, ал. 1 ЗЗД при положение, че не са изпълнени предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗЗД за поставяне на наследодателя под запрещение с влязло в сила съдебно решение или това е условие за прогласяване на нищожност (сочи се противоречие с ППВС № 5/80 г.); правната квалификация на иска по чл. 31, ал. 2, предл. първо ЗЗД влияе ли се от липсата на влязло в сила решение за поставяне на лицето под запрещение или налудното разстройство на късна възраст, за което съдът е приел, че не лишава прехвърлителката от прояви на адекватно поведение в обичайните си ежедневни контакти, е достатъчно да обоснове извода, че не е могла да разбира и ръководи действията си; пълна или ограничена дееспособност на починалия е факт от главно значение за възникване на правото на наследниците да предявят иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД (сочи се противоречие с ППВС № 5/79 г.); достатъчно ли е съдът да се обоснове единствено на медицинските експертизи за здравословното състояние на наследодателката, изготвени въз основа на писмени данни по иск за поставяне под запрещение, въпреки, че и свидетелите и вещите лица в поясненията си сочат, че прехвърлителката е възприемала адекватно реалността и е могла да взема решения сама /дали да пусне в дома си някого, дали да вземе храна, дали да представи някои документи за собственост, които е оценила самостоятелно/.
Ответницата П. Н. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема изводите на първата инстанция за наличие на предпоставките на чл. 31, ал. 1 и 2 ЗЗД за унищожаване на сключения договор и препраща към мотивите й. След преценка на събраните доказателства е прието, че при сключване на процесния договор прехвърлителката, макар да е била дееспособна, не е могла да разбира или да ръководи действията си – според експертизите прехвърлителката е страдала от налудно разстройство, като изводите им са основани на доказателствата по делото и двете експертизи в производството по поставяне под запрещение като писмени доказателства. По свидетелските показания е прието, че те не си противоречат, тъй като свидетелите дават показания за различни факти, като се различават единствено в дадената субективна оценка на поведението на прехвърлителката, а тази оценка не е годна да обоснове извод за това, че тя е разбирала или е могла да ръководи действията си, нито такъв извод може да се изведе от запазване пожизнено правото на собственост.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените от касаторите въпроси.
По първия правен въпрос е налице обвързваща съдебна практика, намерила израз например в решение № 6 по гр.д. № 470/2012 г., ІІІ г.о., в което ВКС приема, че сключеният договор от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем, а правната квалификация на иска за недействителност на сделката е по чл. 31 ЗЗД. К. съд сочи, че когато се атакува действителността на сделка с твърдения, че дееспособно физическо лице не е могло да разбира и ръководи действията си поради увредено здравословно и психическо състояния, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД. Приема се, че такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на воля” за извършване на сделката, обуславяща квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля при едностранните сделки и липсата на съгласие при договорите трябва да е съзнателна (съзнавана), без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Наличието на обвързваща съдебна практика и дадено разрешение във въззивното решение в унисон с нея, не налага допускане на касационното обжалване във връзка с постановено решение на ВКС по отменения ГПК, след като съдебната практика вече е уеднаквена.
По втория правен въпрос не е налице противоречие със соченото ППВС. На първо място, постановлението на ВС е издадено с оглед отговор на някои въпроси на производството за поставяне под запрещение, без конкретно да се разискват въпроси, свързани с посочената в чл. 31, ал. 2, предл. първо ЗЗД хипотеза. В обвързващата си съдебна практика ВКС приема, че искането за поставяне под запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора се предявява от наследниците след смъртта на увредения, и то само ако неспособността да разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие – решение № 113 по гр.д. № 1677/2010 г., ІV г.о. Трайно съдебната практика приема, че не е необходимо прехвърлителят да е бил поставен под запрещение преди смъртта си, за да могат наследниците му да реализират даденото им право по чл. 31, ал. 2, предл. първо ЗЗД. Това разбиране е основано на правното действие на поставянето под запрещение – поставянето под запрещение след извършване на сделката на лице по чл. 31 ЗЗД не може да го ползва, тъй като решението за поставяне под запрещение няма обратно действие. До влизането в сила на решението за поставяне под запрещение лицето е дееспособно, макар за него да липсват условия, осигуряващи протичането на нормален процес на волеобразуване в съзнанието му. В този смисъл е и заявеното в цитираното от касаторите ППВС № 5/79 г., т. 8 – с прекратяване на делото за поставяне под запрещение не се увреждат интересите на лицата, които биха имали възможност да посочат порок на правните действия, осъществени от лицето преди смъртта му, ако тези действия накърняват интересите им. В посочения смисъл е ясен и отговорът на третия и четвъртия правни въпроси, които също не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от съда разрешение е в съответствие с изложеното константно разбиране в съдебната практика.
Последният от правните въпроси касае преценката на доказателствата по делото, като по същината си е поставено питането може ли съдът да се основе само на специални знания за състоянието на невъзможност у прехвърлителя да волеобразува, основани на писмени данни по иск за поставяне по запрещение, като се пренебрегнат свидетелски показания за адекватното поведение на прехвърлителката. В този аспект съдът е изложил следните съображения – от поясненията на вещите лица е видно, че налудното разстройство е разстройство от качествено естество и то еднозначно прави лицето неадекватно, овладява изцяло болестно неговото мислене, преценки, решения и действия и дори при привидно разбираеми мотиви за поведението му, механизмът на възникването е налуден и предопределя по категоричен болестен начин базисните нагласи и действия на лицето. Същевременно за свидетелските показания е посочено, че сведенията им касаят само субективните оценки на разпитаните за поведението на прехвърлителката. Следователно съдът е извършил преценка на всички събрани доказателства по делото. Ако съдът беше пренебрегнал част от доказателствата по принцип, тогава това съществено процесуално нарушение, заявено като общото основание за допускане на касационното обжалване, би довело до различен извод в настоящото производство.
Ответницата П. Н. Г. от [населено място] претендира заплащане на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 3600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2075 от 28 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 1841 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН [ЕГН], и Ж. К. Т., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], вх. , ет. , ап. , да заплатят на П. Н. Г. с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 3600,00 (три хиляди и шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: