4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 23.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети фавруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3685 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 751 от 07.11.2014г. по ч.т.д. № 647/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, ІІ състав, с което е върната като недопустима исковата молба и производството е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че въззивният съд неправилно е преценил, че с осъщественото от страна на жалбоподателя в друго исково производство възражение за прихващане за дължимата му се неустойка в общ размер на 323 707,80 лева до размера на задължението му към противната страна, възлизащо на 161 795,23 лева, е преклудирано неговото право на предявяване на осъдителен иск за разликата от 162 002,57 лева, тъй като е формирана сила на пресъдено нещо по възражението за прихващане съобразно нормата на чл.298, ал.4 ГПК. Счита, че този извод на съда е неправилен и в отклонение на основни принципи на гражданския процес, както и че по същество съставлява отказ от правосъдие. Поддържа, че при проверката на подадената искова молба с осъдителна претенция съдът следва да извърши проверка за наличието само на абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск – надлежна легитимация на страните и наличие на заявен правен интерес, и при наличието им следва да разгледа този иск и да се произнесе по същество с решението си.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси:
1. Допустимо ли е предявяване на осъдителен иск за разликата над сумата, с която е извършено прихващане по възражение за прихващане в предходен исков процес;
2. Кога предявен осъдителен иск се явява процесуално недопустим?
Поддържа, че първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, както и че разрешаването на двата въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на решение по гр.д. № 2530/2013г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение по т.д. № 2015/2013г. на Варненски окръжен съд, което е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационното му обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Варненски апелативен съд е потвърдил определение № 763 от 17.09.2014г. на Разградски окръжен съд, постановено по т.д. № 43/2014г., с което е върната като недопустима исковата молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел за спорен по делото въпросът за допустимостта на иск за горницата над уваженото възражение за прихващане с оглед разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК. Приел е, че по въпроса е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 707 от 13.07.2011г. по гр.д. № 1787/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановена по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че със сила на пресъдено нещо се смята признато и отречено цялото насрещно вземане на ответника, предявено за прихващане, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено с иска. Относно разликата нов процес е недопустим. С оглед на това въззивният съд е приел, че формираната с влязлото в сила съдебно решение на ВКС по т.д. № 1130/2012г., постановено по спор между същите страни, сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ищеца [фирма] срещу [фирма] и това съставлява пречка той да предяви по настоящото дело срещу същата страна искова претенция за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и влязло в сила съдебното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявявен осъдителен иск за разликата над сумата, с която е извършено прихващане по възражение за прихващане в предходен исков процес, е релевантен за изхода на спора, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил извода му за неоснователност на подадената частна жалба. Поради това по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Настоящият състав намира обаче, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което се позовава касаторът. С решение № 707 от 13.07.2011г. по гр.д. № 1787/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съдебната практика по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважено възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция, е уеднаквена, като е прието, че съгласно чл. 221, ал.1 ГПК /отм./ формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение. Предвид изложеното и съобразно чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК формираната сила на пресъдено нещо по заявеното с възражението за прихващане вземане води до недопустимост на нов процес за същото вземане и задължава съда служебно да прекрати повторно заведеното дело. Поради това настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по смисъла на т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като практиката по обуславящия правен въпрос относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е уважено възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция, е уеднаквена.
Предвид наличието на задължителна съдебна практика по посочения процесуалноправен въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият процесуалноправен въпрос, свързан с преценката за допустимост на предявен осъдителен иск, е важен, но по отношение на него не е налице поддържаното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. По формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е налице трайноустановена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил и която приема, че предявен осъдителен иск е допустим при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки, като формираната сила на пресъдено нещо по предявеното с иска вземане се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, водеща до недопустимост на предявения иск.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 751 от 07.11.2014г. по ч.т.д. № 647/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, ІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: