4
определение по гр.д.№ 680 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 24.02. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 680 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Т. срещу решение от 20.05.2013 г., постановено по гр.д. № 12369 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 18591 от 2008 г. на Софийския районен съд, 61 състав за допускане на делба на застроено дворно място с площ от 1000 кв.м., а по графични данни 1067 кв.м., представляващо УПИ I-305 от кв.22а по плана на [населено място], м.”Вилна зона Киноцентър- I част», одобрен със заповед № РД-50-09-82 от 16.03.1990 г., ведно с построената в него двуетажна вилна сграда между Б. М. М. и П. В. Т. при равни квоти.
Касаторът П. В. Т. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че решението противоречи на цитираната от него задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.гр.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси: 1. В случаите на наследяване, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт на основание, което изключва владението на останалите, дали за доказване на намерението му да владее „за себе си” /за своене/ е достатъчно да докаже само, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл.79 от ЗС и ако не е оборена презумпцията на чл.69 от ЗС, то счита ли се за доказано, че през целия срок е владял за себе си и 2. Дали изявления /или правни действия/, израз на някакво субективно отношение към собствеността върху спорния имот, са от значение за признаване правото на собственост върху имота, ако са направени след изпълнение на фактическия състав на чл.79 от ЗС за придобиване на имота от лицето, направило тези изявления.
В писмен отговор от 09.10.2013 г. ответницата по жалбата Б. М. М. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск за делба.
Не е налице обаче посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от него правни въпроси:
1. Първият поставен правен въпрос /в случаите на наследяване, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт на основание, което изключва владението на останалите, дали за доказване на намерението му да владее „за себе си” /за своене/ е достатъчно да докаже само, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл.79 от ЗС и ако не е оборена презумпцията на чл.69 от ЗС, то счита ли се за доказано, че през целия срок е владял за себе си/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не касае конкретното дело. В случая не сме в хипотеза, при която един от наследниците е установил владение върху спорния имот на основание, което изключва владението на останалите наследници. Както е прието от съда, а и както е безспорно установено по делото, наследникът на бившите собственици на имота В. И. Т. и В. П. Т.- П. В. Т. не е установил владението върху имота на основание, което да изключва владението на другата наследница на В. и В. Т.- Е. Т. /основание, което се има предвид в Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/, поради което не може да се приеме, че още от момента на смъртта на наследодателите П. Т. е установил владение върху целия имот само за себе си, без несъмнено да е отблъснал владението на другата наследница върху имота. Приетото от съда е в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
2. Вторият поставен правен въпрос /дали изявления /или правни действия/, израз на някакво субективно отношение към собствеността върху спорния имот, са от значение за признаване правото на собственост върху имота, ако са направени след изпълнение на фактическия състав на чл.79 от ЗС за придобиване на имота от лицето, направило тези изявления/ също не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в решението. По настоящото дело не сме в хипотеза на извършване от страна на П. Т. на действия или изявления, признаващи правото на собственост на трети лица, след като е осъществен фактическия състав на чл.79 от ЗС за придобиване на имота от П. Т.. Съдържащото се в предварителния договор от 31.08.2007 г. изявление на П. Т., че имотът е съсобствен между него и сестра му Е. Т., не е направено след осъществяване на фактическия състав на чл.79 от ЗС за придобиване на имота по давност от П. Т.. Както е прието от съда, а и както е установено от събраните по делото доказателства, до момента на сключване на предварителния договор /31.08.2007 г./ П. Т. не е бил отблъснал владението на сестра си Е. Т. върху притежаваната от нея по наследство 1/2 ид.ч. от имота, поради което не е бил владелец на тази идеална част и съответно не е можел да я придобие по давност. Тоест, към 31.08.2007 г. не е бил изпълнен фактическия състав на чл.79 от ЗС за придобиване от П. Т. по давност на притежаваната от Е. Т. 1/2 ид.ч. от имота.
Цитираното от касатора Тълкувателно решение № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като касае случаи на позоваване на давност, изтекла в полза на наследодателя на лицето, което се позовава на тази давност, каквато в случая няма /наследодателите на П. Т.- съпрузите В. и В. Т. са били собственици на процесния имот на основание договора за покупко-продажба от 12.04.1972 г., а не на давност и по настоящото дело П. Т. не се позовава на изтекла в полза на наследодателите му давност, а на давност, изтекла в негова полза след смъртта на наследодателите му В. и В. Т./.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, ВКС няма право да допуска касационно обжалване по въпроси, различни от поставените от касатора, освен ако тези въпроси не са свързани с нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Когато съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката по валидността или допустимостта на обжалваното решение да извърши с решението си по чл.290 от ГПК. В настоящия случай, въпреки наличието на данни за заведено между страните дело по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на ид.ч. от делбения имот, няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Както е прието в мотивите на т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, в хипотеза като настоящата /когато основанието за спиране на делбеното дело по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е настъпило след постановяване на решението на въззивния съд- исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД е подадена на 18.12.2013 г., а решението на въззивния съд по делото за делба е от 20.05.2013 г./ въззивното решение не е нито недопустимо, нито неправилно поради допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. В този случай влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД би било новооткрито обстоятелство, което може да се съобрази от въззивния съд по реда на чл.294, ал.1 от ГПК, ако касационната жалба бъде уважена и делото за делба бъде върнато за ново разглеждане от този съд, или от Върховния касационен съд по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК в производството по подадена пред него молба за отмяна на влязлото в сила решение за допускане на делбата.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2013 г., постановено по гр.д. № 12369 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 18591 от 2008 г. на Софийския районен съд, 61 състав за допускане на делба на застроено дворно място с площ от 1000 кв.м., а по графични данни 1067 кв.м., представляващо УПИ I-305 от кв.22а по плана на [населено място], м.”Вилна зона Киноцентър- I част», одобрен със заповед № РД-50-09-82 от 16.03.1990 г., ведно с построената в него двуетажна вилна сграда между Б. М. М. и П. В. Т. при равни квоти.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ЧЛЕНОВЕ: