1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 112
гр. София 24.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6300/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Б. Д. чрез процесуалния прадставител адв. Пл.Б. от САК е обжалвал въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 98 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 995/2014г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от И. С. К., С. И. К. и Д. И. К. – Г. чрез адв. В. Б..
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е отменил решението на Пернишкия районен съд № 210 от 08.04.2013 г. по гр.д. № 5257/2011г. и е решил делото по същество като е признал за установено на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на С. Б. Д., И. С. К., С. И. К. и Д. И. К. , че наследодателите на ищеца Г. С. Т. са били собственици преди одържавяването през 1952г. на недвижим имот в землището на [населено място], представляващ ливада в местността “Дома” /“Жедна”/ с площ един декар, при граници: от две страни Т. З. П., път и река.
В. съд е приел, възприемайки заключението на вещото лице, че в спорния имот №13521 по картата на възстановената собственост на [населено място] с площ 898 кв.м. попада имот пл.№ 521 по регулационния план на селото от 1951 г., с площ около 295 кв.м., както и част от имот пл.№ 522 с площ около 540 кв.м. Отреден е общ парцел І за имоти пл.№ 520 и 521, а за имот пл.№ 522 е отреден парцел ІІ. Впоследствие регулационната граница между двата парцела І и ІІ е била изместена на запад, като е увеличена площта на парцел І за сметка на парцел ІІ и по този начин част от имот пл.№ 522 е била придадена към парцел І. Източната граница на възстановения на ответниците имот № 13521 съвпада с имотната граница между имоти пл.№ 520 и 521 по плана от 1931г. , а западната – с изместената регулационна граница между парцели І и ІІ. Съдът е приел, че Темелаки З., наследодател на ищеца по делото Г. С. Т. е сключил писмен договор за продажба за имоти , идентични с процесния, през м. ноември 1922г. , въз основа на който му е предадено владението, владението е продължило повече от 30 години до момента на одържавяването и е придобит по давност съобразно действащия тогава 3акон за давността /отм./.
ВКС обсъди доводите на касаторите във връзка с основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
1. По изложението към касационната жалба на С. Б. Д..
Правният въпрос възможно ли е придобиване по давност на имот, който в хода на процеса не е индивидуализиран по площ и граници въз основа на събраните доказателства както и без да е доказано в процеса от кой момент е започнало упражняването на владението върху процесния имот , кога е възникнало намерението имота да се владее като свой собствен и въобще упражнявана ли е фактическа власт не е обуславящ по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Имотът е индивидуализиран надлежно, а основанието за владението е предварителен договор , за който изрично в отменителното решение на ВКС при предходното разглеждане на делото е указано, че следва да се приеме като основание за начало на давностно владение.
Правният въпрос дали може да тече давност между съпрузи и наследниците на собственика могат ли да присъединят към своето владение и владението на собственика, също не е обуславящ за делото, защото договорът от 1922г. не е сключен в предвидената от закона нотариална форма и няма вещнопрехвърлително действие, същевременно давността се противопоставя на трети лица, а не на съпруг.
Въпросът дали необсъждането на свидетелски показания и тяхното невярно интерпретиране е довело до неправилни изводи на съда, с оглед събраните доказателства по делото и развитите съображения от касатора, по същество представляват доводи за нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението, които не могат да служат едновременно и за основание за допускане на касационното обжалване, защото в производството по чл. 288 ГПК не се разглежда спора по същество и не се проверява правилността на обжалваното решение.
2. По касационната жалба на И. С. К., С. И. К. и Д. И. К.
Правният въпрос следи ли служебно съдът за допустимостта на обжалваното решение, обоснован със съображения, че процесния имот не е заявен за възстановяване по реда на чл. 10 и 11 ЗСПЗЗ в установените преклузивни срокове, не е обуславящ за делото, защото е изследван при предходното разглеждане на делото включително и от Върховния касационен съд в отменителното решение при предходното разглеждане на делото, поради което не може отново да бъде повдиган на основание чл.295 ал.1 ГПК.
Правният въпрос дали е възможно решаващият съд да постанови решение без да излага мотиви към него също не е обуславящ за конкретното дело, защото решението на въззивния съд не е немотивирано. В него е направена преценка на събраните по делото доказателства, мотивите съдържат и правни съображения, свързани с въпроса за приложението на придобивната давност, които са съобразени с дадените указания от ВКС. Ето защо и по тази жалба няма основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 98 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 995/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: