2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 273/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. Н. М. от[населено място] против определение на Варненския апелативен съд № 95 от 23.02.2010 год., с което, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№ 41/2009 год. на С..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за отсъствие на преюдициалност на спора по чл.19, ал.3 ЗЗД, предмет на обуславящото т.д. № 41/2009 год. на С. и този, предмет на разглежданото от Варненския апелативен съд обусловено т.д.№ 95/2010 год., основан на чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ответната по частната жалба страна [фирма],[населено място] не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, имащ макар и временно преграждащ развитието на делото ефект, поради което подлежи на касационен контрол по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК, като постановен за първи път от въззивния съд.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да спре въззивното производство, образувано пред Варненския апелативен съд по т.д.№ 95/2010 год. по въззивната жалба на [фирма] срещу решение на Силистренския окръжен съд по гр.д.№ 150/ 2009 год., с което са уважени предявените от К. Н. М. срещу частния жалбоподател обективно съединени искови претенции по чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 26 325 лв. и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата -32 500 лв., двете произтичащи от сключен между страните на 16.05.2007 год. договор за паричен заем въззивният съд е счел, че изходът на спора по предявения срещу настоящия жалбоподател, като ответник, иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, предмет на т.д.№ 41/2009 год. на С. е от значение за правилното решаване на спряното дело.
Определението е неправилно.
Въведените с чл.229, ал.1, т.4 ГПК предпоставки за спиране на производство по настоящето дело в случая отсъстват, тъй като между двете дела липсва изискуемата се от закона връзка на преюдициалност.
Решението по предявения от К. М. от[населено място] срещу настоящия частен жалбоподател, като ответник, конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД няма обуславящо значение за изхода на спора по предявените от същия ищец срещу [фирма], гр. С. осъдителни искове за заплащане на уговорената с договор за заем от 16. 05.2007 год. на сумата 130 000 лв. в полза на заемодателя възнаградителна лихва и неустойка за забава, предвид конкретните клаузи на този заем.
Отделен в тази вр. остава въпросът, за наличието на правна възможност срещу дадената в заем сума ищецът по реда на чл.19, ал.3 ГПК успешно да придобие собствеността върху ид.ч. от имот на заемателя, но този въпрос не е предмет на настоящето производство, поради което не следва да бъде обсъждан.
Единствено в тази вр. е необходимо да се посочи, че дори и да е допустимо ответникът да погаси паричния си заем спрямо ищеца според допълнително уговорения между съконтрахентите начин – чрез “даване вместо изпълнение”, то видно от мотивите на обжалвания съдебен акт на Силистренския окръжен съд и обстоятелствената част на исковата молба възприетият допълнителен “погасителен способ” е относим единствено към главницата на задължението, но не и към акцесорните задължения.
Затова, като не е съобразил гореизложеното В. апелативен съд е постановил обжалваното определение при наличие на сочения порок -допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, следва да бъде постановено друго, с което да се откаже исканото спиране, а делото – да се върне на Варненския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивна жалба вх.№ 73 / 18.01.2010 год..
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение на Варненския апелативен съд № 85/23. 02. 2010 год. , по в.т.д.№ 95/2010 год., по описа на с.с. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТКАЗВА спиране на производството по в.т.д.№ 95/2010 год. на Варненския апелативен съд до приключване с влязло в сила решение на т.д.№ 41/2009 год. на Силистренския окръжен съд, между същите страни.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане въззивната жалба на [фирма],[населено място], вх.№ 73/18.01.2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: