О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр.София, 28.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6865/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. на о., м. и н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 300 от 13.06.2014 г. по в.гр.д.№ 325/ 2014 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 5070/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от Р. Н. С. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 232/ 26.04.2012 г. на директора на П. г. по х. т. и б. „П.. Д. Б.”, [населено място] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по практическо обучение по химични технологии в професионално направление код 524”. Отхвърлен е искът, квалифициран по чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 800 лв.
Тъй като касационната жалба на ищцата срещу отхвърлящата иска й част от въззивното решение е върната с влязло в сила разпореждане, а касаторът оспорва това решение само в уважаващата исковете част, то следва да се счита влязло в сила досежно отхвърлянето на иска за обезщетение.
Касаторът повдига процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви при решаването на спора тогава, когато крайните му фактически и правни изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС (Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС). Релевира и материалноправния въпрос сходни ли са учителските длъжности по различни предмети от професионалната подготовка, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна Р. Н. С. не взема становище по жалбата.
ВКС намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е установил, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. Преди издаването на заповедта той е премахнал от щатното разписание едната от предвидените две щатни бройки за длъжността, която ищцата е заемала – „старши учител по практическо обучение по химични технологии в професионално направление код 524”. Съдът отхвърлил възраженията на ищцата, че съкращаването на щата не е реално като посочил, че за заеманата от нея длъжност в новото щатно разписание е предвидена само една бройка. Той обаче възприел доводите й, че преди съкращаването на щата не е извършен подбор съобразно установените в закона критерии, тъй като ищцата е била съпоставена единствено с учителката по теоретично обучение П. Г., но не и с останалите преподаватели по професионално направление код 524. От длъжностното разписание съдът установил, че учители в това направление към момента на уволнението са също Н. К. и С. К., които не са били включени при извършване на подбора. Поради това той счел същия за незаконен, съответно приел, че незаконно е и извършеното уволнение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение.Въззивната инстанция не е посочила, че не дължи излагане на собствени мотиви, ако фактическите и правните й изводи не съвпадат с тези на районния съд, нито фактически е достигнала до този резултат. Окръжният съд е посочил какво установява от фактическа страна и какви права следват от установените факти, поради което въпросът длъжен ли е да стори това е без значение за крайното му решение.
Материалноправният въпрос обуславя решението, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Практиката по приложението на чл.329 КТ е установена от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК и според нея при съкращаване на щата работодателят е длъжен да извърши подбор при участието на всички работници, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции (решение № 436/ 28.12.2012 г. по гр.д.№ 1086/ 2011 г., ІV г.о.). Тази практика е съобразена в обжалваното решение, тъй като от фактическа страна съдът е установил неучастие при извършване на подбора на учители в същото професионално направление, в което преподавател е била и ищцата. Касае се за фактическа констатация, която не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК, а щом в подбора не са участвали работници с несъществено различни трудови функции от тези на ищцата, той се явява незаконен, съответно е незаконно и извършеното въз основа на него уволнение поради съкращаване на щата. Наличието на установена практика по въпроса изключва възможността същият да има значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.), а обжалваното решение съответства на уеднаквената от ВКС практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 300 от 13.06.2014 г. по в.гр.д.№ 325/ 2014 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: