О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 112
гр. София, 28.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№332 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. М. и И. К. М. срещу определение №182 от 20.09.2019 г. по т.д.№1883/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. И. М. и И. К. М. срещу решение №504 от 28.02.2019 г. по в.т.д.№3247/2018 г. на АС София.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че делото не е търговско по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като има за предмет правоотношения, произтичащи от относителна търговска сделка, а една от страните по сделката не е търговец.
Ответникът по частната жалба – синдикът на „Бургас мийт” ЕООД /н/ заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение, с което са уважени предявени от синдика на „Бургас мийт” ЕООД /н/ срещу А. И. М. и И. К. М. и срещу „Бургас мийт” ЕООД искове по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и по чл.649, ал.2 от ТЗ, не подлежи на касационен контрол. Посочил е, че предмет на предявения конститутивен иск е договор за покупко-продажба на товарни автомобили, с размер на цената на иска от 7 000 лв., в който размер е и цената на иска за предаване на владението върху МПС. Изложил е съображения, че съобразно разпоредбата на чл.365, т.4 от ГПК, споровете за попълване масата на несъстоятелността са търговски такива, като искът по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и последицата от уважаването му /чл.649 от ТЗ/ са уредени в Глава Четиридесет и първа на ТЗ „Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки“, поради което следва да се приеме, че делото, чийто предмет, са тези искове, е търговско по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 от ТЗ. В този смисъл и тъй като размерът на цената на предявените искове е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК е достигнал до извод, че касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.365, т.4 от ГПК, споровете за попълване масата на несъстоятелността са търговски, като е несъмнено, че понятието „търговски спор” се включва в по-широкото понятие „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК. В този смисъл и тъй като искът по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и последицата от уважаването му /чл.649 от ТЗ/ са уредени в Глава Четиридесет и първа на ТЗ „Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки“, следва да се приеме, че делото, чийто предмет, са тези искове, е търговско по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 от ТЗ, а при цена на всеки от исковете под минималния праг за достъп до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, въззивното решение не е подлежало на касационен контрол, до какъвто извод е достигнал и първият тричленен състав на ВКС, ТК.
Не е довод в подкрепа на обратното становище осъщественото със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.100/2019 г., в сила от 24.12.2019 г., допълнение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, с което законодателят е предвидил, че образуваните дела по искове на и срещу потребители /ако се приеме, че частните жалбоподатели касатори са потребители/ се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Очевидно е, че смисълът, вложен във визираното допълнение е, независимо дали спорът, в който участва потребител, е породен от или отнасящ се до търговска сделка или не, делата да се образуват и разглеждат като граждански, както с оглед процесуалния ред за разглеждане, така и с оглед разширяване на кръга дела, решенията по които подлежат на касационен контрол, предвид размера на цената на иска и минималния праг, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Доколкото със закона за изменение и допълнение на ГПК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението, същото се прилага за всички заварени към влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/2019 г./ дела по искове на и срещу потребители, по които съдебният акт слагащ край на производството не е влязъл в сила. В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл на 28.02.2019 г. с окончателен съдебен акт, който към момента на постановяването му, с оглед изложените по-горе съображения, не подлежи на обжалване и влиза в сила от момента на обявяването му, респективно подадената срещу решението на въззивния съд касационна жалба, не е породила суспензивен ефект, а решението е влязло в сила на 28.02.2019 г., когато е било и обявено – чл.296, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №182 от 20.09.2019 г. по т.д.№1883/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.