O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 28.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1456 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ал. 1 ГПК.
Образувано по молба вх. Nо 5269/ 18.05.2016 година на М. Л. П. и Ю. М. И. -Т., заявена чрез адв. Б. К.-АК Д. и адв. С. С.- АК В. е поискал да бъде постановено определение , с което касационният съд да се произнесе по искането за разноски , тъй като няма произнасяне по това искане с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство за сумата 3060 лв.
С отговор вх. Nо 5900/07.06.2016 година касаторите Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., и двамата от [населено място] оспорват молбата , като поддържат , че искането не съобразено , че обстоятелството, че претендирания хонорар за двама адвокати е заплатен за отговор на една касационна жалба , както и че поотделно и съвкупно хонорарите са прекомерни от гл.т. на чл.9 ал.3 на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл.248 ал.2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С Определение No 191 от 03.05.2016 година , настоящият състав на ВКС- II г.о. , в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 209/ 13.01.2016 година на Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., и двамата от [населено място], подадена чрез адв. Е. С. АК – В. срещу въззивно Решение Nо 195 от 27.11.2015 година, постановено по гр.д. Nо 398/2015 година на АС-Варна по уважения иск по чл. 108 ЗС.
Няма спор , че с цитираното определение няма произнасяне по разноските , въпреки , че такива са поискани с отговора и именно за отговора по касационната жалба , подадена от защитата на двете касаторки общо , при представен общ списък на разноските и писмени Договори за правна защита и съдействие от 12. 02. 2016 година / л. 35-39/.
Като приема , че правото на разноски по делото е имуществено право на страната , която е постигнала „позитивен правен резултат“ в рамките на осъществената защита по спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, и съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК , намира , че претендираните разноски от ответника по касация се дължат , но частично, само досежно направените разноски от касатора М. П..
Съдът присъжда онези разноски на страната , които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства- ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. От представените данни е видно , че е представена фактура 162/12.02.2016 година само за заплатения хонорар от 1560 лв. от страна на касатора М. Л. П.. По втория договор на касатора Ю. И.- Т. няма издаден документ за плащане на сумата от 1500 лв..
След като констатира , че искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е направено в рамките на срока по закон , приложен е съответно „списък на разноските“ и писмени документи, обосноваващи отчасти искането , настоящият състав на ВКС приема , че молбата е основателна и следва да бъде уважена само в рамките на заплатеното адвокатско възнаграждения от 1560 лв. / хиляда петстотин и шестдесет лева./
Настоящият състав намира за неоснователно релевираното възражения за прекомерност на посоченото по договора адвокатско възнаграждения за един адвокат от 1560 лв. / хиляда и петстотин и шестдесет лева/.
Преценката за прекомерност се обуславя от правната и фактическа сложност на делото. При данните по делото не може да се приеме , че защитата пред касационния съд макар и само в рамките на изготвения отговор на касационна жалба и изложение , в производство по чл. 108 ЗС- съдебно исково производство в рамките на което защитата на ответника се гради не само срещу факти, твърдения , но и срещу правни съждения , не съставлява сложност , която дава основание за договаряне на хонорар в посочения размер за трета инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.5 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Г. Г. К. – С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и Р. Ж. С. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплатят на М. Л. П. от [населено място], ул.“З. С.‘ 12 сумата 1560 / хиляда петстотин и шестдесет лева /, разноски за касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю. М. И. – Т. за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на сумата 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :