2
определение по ч.гр.д.№ 2392 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2392 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Р. срещу определение № 11182 от 09.05.2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II брачен въззивен състав, постановено по ч.гр.д.№ 5957 от 2019 г., с което е потвърдено определение от 18.02.2019 г. на Софийския районен съд, 117 състав за прекратяване на гр.д.№ 3565 от 2017 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение е очевидно неправилно и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл.51 от Закона за наследството по отношение на държавата ?
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 15.05.2019 г., а частната жалба е подадена по пощата на 22.05.2019 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК тази частна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният от касатора правен въпрос /приложима ли е разпоредбата на чл.51 от Закона за наследството по отношение на държавата/ е обусловил изводите на съда в обжалваното определение, по този въпрос има неяснота в правната уредба и няма практика на ВКС. Поради това произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставения въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.51 ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия е длъжен да даде срок на наследниците на починало лице, за да заявят дали приемат наследството или се отказват от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството /чл.51, ал.2 ЗН/. Целта на разпоредбата е да се определи по отношение на заинтересованата страна /най-често кредитор на откритото наследство/ кои от наследниците на починалото лице приемат наследството и кои се отказват от него. По отношение на държавата, когато тя придобива наследствено имущество на основание чл.11 ЗН, разпоредбата на чл.51 ЗН е неприложима, защото за разлика от посочените в чл.5-10 ЗН наследници, които придобиват наследството с приемането му /чл.48 ЗН/, държавата придобива наследството по силата на закона /съгласно чл.11 ЗН, когато починалото лице няма наследници съгласно чл.5-10 ЗН или когато всички наследници се откажат от наследството или загубят право да го приемат, наследството се получава от държавата/ и тя не може да се откаже от него /нито разпоредбата на чл.11 ЗН, нито тази на чл.3, ал.4 ЗДС, нито друга разпоредба на закона допускат отказ на държавата от наследство, при което наследственото имущество би останало безстопанствено/. Безпредметно е по реда на чл.51 ЗН на държавата да бъде даван срок да заяви дали приема наследството или не, при положение че по отношение на нея не може да се приложи предвидената в чл.51, ал.2 ЗН санкционна последица- дори и да не отговори в дадения й от съда срок по чл.51 ЗН, държавата няма как да загуби правото да приеме наследството, защото тя придобива това наследство по силата на закона, а не с приемането му, и не може да се откаже от него.
Предвид на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че разпоредбата на чл.51 ЗН е неприложима по отношение на държавата, когато тя придобива наследствено имущество на основание чл.11 ЗН.
С оглед отговора на поставения правен въпрос правилно е и като такова следва да бъде оставено в сила обжалваното определение, в което е прието, че разпоредбата на чл.51 ЗН е неприложима по отношение на държавата и поради това е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11182 от 09.05.2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II брачен въззивен състав, постановено по ч.гр.д.№ 5957 от 2019 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11182 от 09.05.2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II брачен въззивен състав, постановено по ч.гр.д.№ 5957 от 2019 г.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.