О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 04.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2824 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищецът А. Д. А., чрез адв. С. М., обжалва в срок въззивното решение от 28.11.2013 год. по гр. д. № 674/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 15.02.2013 год. по гр. д. № 1981/2011 год. на Пернишкия районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по отношение на надлежните ответници по предявения иск – С. К. К., Е. К. Е. и Л. К. К..
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение с молба за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените процесуалноправни въпроси относно възможността въззивният съд да обезсили изцяло първоинстанционното решение при „частично недопустимо, неправилно или непълно произнасяне в диспозитива на първоинстанционното решение” или следва да реши по същество спора при констатацията, че не следва да се извършват други съдопроизводствени действия и имената на ответниците са посочени в диспозитива като пояснение, в скоби. Конкретизирани, съобразно разясненията по т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, тези въпроси се свеждат до правомощията на въззивния съд при констатация за неточно изписване в диспозитива на първоинстанционното решение на имената на конституираните на мястото на починалата страна ответници, като възможност и начин за обективиране на волята на съда и дали във всички случаи на неточно изписване се касае за недопустимост на съдебния акт, съдържащ описателен начин при посочване на страните.
Касаторът се позовава на задължителна съдебна практика – ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 4.01.2001 год. т. д. № 1/2000 год. ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 17.07.2001 год. ОСГК на ВКС, решение № 209 по гр. д. № 1048/2009 год. ВКС, ІІ г. о., без да сочи в какво се изразява твърдяното противоречие в произнасянето по горните въпроси с тази практика, нито се обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл спрямо ненадлежна страна в процеса. След смъртта на първоначалния ответник К. Е. К. са конституирани неговите наследници Е. Е. и Л. К., като вместо да отчете настъпилото правоприемство първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на починалия К. К.. Така постановения диспозитив, независимо от обяснителната му част в скоби, формира присъдено нещо спрямо починалата страна и прави невъзможно осъществяване на принудителното удовлетворяване на съдебно потвърденото притезание. Затова е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото за произнасяне по иска спрямо надлежните ответници – правоприемниците на починалата в хода на производството страна.
Предмет на спора е имот с площ 68 кв. м., представляващ придаден по регулация от имота на ответниците към този на ищеца, сега касатор. Ревандикационният иск за този имот е предявен при действието на ГПК от 2007 год., същият е оценяем и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 цената му се определя от данъчната оценка, а ако няма такава от пазарната цена на вещното право. Независимо от липсата на посочена от ищеца цена на предявения иск, както и на данни за данъчна оценка, респ. пазарна цена, следва да се приеме, че цената на иска за собствеността на спорния имот е под 5 000 лв. Този извод на настоящата инстанция се обосновава от размера на определената от първоинстанционния съд държавна такса в минималния такъв /и то за неоценяем иск – 30 лв. по т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вместо минимален размер по т. 1 от същата/, която е внесена от ищеца след получаване на съобщението за това. Определената от съда държавна такса указва и на приетата от него цена на иска под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване като постановено по иск с цена под този размер, на общо основание и по аргумент от приетото в т. 8 на ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС/.
Поради това и подадената касационна жалба против него следва да се остави без разглеждане, а настоящето производство се прекрати, без да се обсъжда въпроса за наличие на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Д. А. от [населено място] против въззивното решение № 364 от 28.11.2013 год. по гр. д. № 674/2013 год. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2824/2014 год. на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: