1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 05.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и пенадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1226 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Б. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. П. И. Т. срещу решение № 324 от 26.11.2013г. по в. т. дело № 573/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 45 от 15.03.2013г. по т. дело № 352/2012г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Б. Д. срещу Н. Д. Р. и Й. Иванова Т. иск за прогласяване нищожност на сключения между последните две ответници договор за продажба на дружествен дял от 25.06.2010г. на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и иск срещу [фирма] с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР за установяване несъществуването на вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелство – продажба на дружествен дял от Н. Д. Р. на Й. Иванова Т. въз основа на договор от 25.06.2010г., и въззивникът Д. Б. Д. е осъден да заплати на [фирма] и Й. Иванова Т. по 500 лв. на всеки от тях – разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 – въпросът, „свързан с обявяването недействителността на прехвърлен дружествен дял от несобственик, за когото е ясно, че е придобил права по недействителна, привидна сделка и който потвърждава, че обжалваната втора сделка за прехвърляне на дружествени“, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците [фирма], [населено място] и Й. Иванова Т. чрез процесуален представител адв. И. И. оспорват касационната жалба и правят възражение, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като посоченият от касатора правен въпрос е решен в съответствие с трайната практика на ВКС. Претендират и присъждане на разноски – платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Въззивният съд е установил следното: 1/ на 05.05.2009г. между [фирма] и Н. Д. Р. е сключен договор за заем, по силата на който Н. Д. Р. предоставя в заем на търговското дружество сумата от 17 000 лева, която дружеството се е задължило да върне до 30.05.2010г.; 2/ на 16.04.2010г. е сключен договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписите и вписан по партидата на търговското дружество в Търговския регистър, по силата на който ищецът Д. Б. Д. продава на ответницата Н. Д. Р. дружествените си дялове в горното търговско дружествоза сумата 5 000 лв. – 50 дяла всеки с номинална стойност по 100 лв.; 3/ на 25.06.2010г. е сключен договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписите и вписан в Търговския регистър, по силата на който ответницата Н. Д. Р. продава процесните дружествени дялове на втората ответница Й. Иванова Т. за сумата от 5 000 лв.; 4/ с частично влязлото в сила решение № 45/15.03.2013г. по т. дело № 352/2012г. Шуменски окръжен съд е признал привидността на първия договор за продажба на дружествени дялове от 16.04.2010г., сключен между Д. Д. и Н. Р., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и е признал за установено по отношение на [фирма] на основание чл. 29 ЗТР, че вписаното в Търговския регистър по партида на дружеството обстоятелство – продажба на дружествени дялове с договор от 16.04.2010г. е несъществуващо. Въз основа на установената фактическа обстановка решаващият съдебен състав е направил извод, че към момента на сключване на втория договор за продажба на дружествени дялове /25.06.2010г./ между Н. Р. и Й. Т. прехвърлителката във вътрешните си отношения с Д. Д. не е станала едноличен собственик на капитала, тъй като нищожната сделка за прехвърляне на дружествени дялове не поражда правни последици.
За да отхвърли като неоснователни предявените искове за нищожност на сделката по втория договор за продажба на дружествени дялове от Н. Р. на Й. Т., сключен на 25.06.2010г., и за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – продажба на дружествени дялове по договора от 25.06.2010г. по чл. 29 ЗТР, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че този договор подлежи на вписване в търговския регистър съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ, вписването е осъществено преди сключване на втория договор за прехвърляне на дялове от Н. Р. на Й. Т., поради което придобитите по атакуваната сделка права от Й. Т. като трето за дружеството лице се бранят от вписването в Търговския регистър. Поради това, че заличаването на вписано обстоятелство по чл. 8 ЗТР има действие занапред, нищожността на първия договор за продажба на дружествени дялове между Д. Д. и Н. Р. не може да се противопостави на Й. Т.. Относно симулативността съдебният състав е изложил съображения, че признанието само на една от страните по сделката за евентуална симулативност на същата не може да обвърже другата страна , на която този порок се противопоставя.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му е основание за касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частичната формулировка, че „въпросът, свързан с обявяването недействителността на прехвърлен дружествен дял от несобственик, за когото е ясно, че е придобил права по недействителна, привидна сделка и който потвърждава, че обжалваната втора сделка за прехвърляне на дружествени …” е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото не обосновава извод за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Направените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответниците на [фирма] и Й. Иванова Т. направените от тях разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/ – по 500 лв. на всеки от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 от 26.11.2013г. по в. т. дело № 573/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА Д. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап. 93 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] и на Й. Иванова Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ап. 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от тях по 500 лв. /по петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.