О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
С., 08.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1068/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 209 от 4.05.2010 г. по гр.д.№ 90/ 2010 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Щ. И. В., В. И. Б. и Е. И. В. за признаването им за собственици на имот с идентификатор 61813.134.7 по кадастралната карта на[населено място] с площ 3539 лв., ведно с изградената в същия имот сграда и осъждане на ответниците Н. М. М. и И. В. Г. да им предадат владението на имота.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочат и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, а въпросите които поставят са 1.дали решението на поземлената комисия легитимира лицата, в полза на които е издадено, по отношение на трети лица, 2.относно състава на поземлената комисия, постановила решението и кога то е нищожно и 3.относно допустимите възражения, които ответниците по ревандикационния иск могат да противопоставят на лицата, ползващи се от решение за възстановяване на земеделска земя.
Ответниците оспорват наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане, както и нейната основателност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По предявения ревандикационен иск ищците са се легитимирали с решение на поземлената комисия [населено място] № 1.1 от 25.11.1995 г., с което им е възстановен в стари реални граници имот- бивша нива от 3350 кв.м., в местността “Полежан дере” в землището на [населено място]. Искът е предявен за земята и за сградите върху нея, които ответниците държат без основание.
По делото има данни, че с частен писмен договор от 6.04.98 г. ищецът Щ. В. продал на ответника Н. М. имот от около 1,5 дка, намиращ се на бившите “Погреби”/ място, където е имало взривни складове, стопанисвани от Горско стопанство/. Установено е също така, че през 1993 г. тези складове / три постройки/ били продадени от Държавно лесничейство на Е. Т., а той ги продал на ответника И. Г.. Сградите са съборени и на тяхно място ответниците са изградили една по- голяма постройка на два етажа и до нея едноетажна сграда. Не е било спорно по делото, че именно този имот претендират ищците и че той се владее от ответниците.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че решението на поземлената комисия от 25.11.1995 г., с което ищците се легитимират като собственици, е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав и след като вече е било постановено друго такова решение, с което е отказано възстановяване на собствеността, като изменението е направено без да са били налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.
При тези данни следва да се приеме, че поставения от касаторите материалноправен въпрос за валидността на решението за възстановяване с оглед състава на поземлената комисия, който го е постановил, е съществен за изхода на делото, тъй като е един от аргументите, обусловил крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск. От представените решения на състави на ВКС- р.№ 121 от 20.07.2001 г. по гр.д.№ 1316/ 2000 г., ІV г.о., р.№ 381 от 8.06.2007 г. по гр.д.№ 212/ 2006 г., ІV г.о., р.№ 426 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 2713/2008 г. на ІІ г.о, р.№ 397 от 2.06. 2009 г. по гр.д.№ 5934/ 2007 г. на ІІІ г.о., р.№ 11 / 12.02.2009 г. по гр.д.№ 6453/ 2007 г. на ІІ г.о. и др. е видно, че решението на въззивния съд е в противоречие с дадените по тези дела разрешения, като по поставения въпрос за състава на поземлената комисия вече е формирана и постоянна практика на ВКС чрез постановяване на решения в производство по чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС- напр. р. №820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№768/09г. на І г.о., решение №750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№1794/09г. на І г.о., р.№ 912 от 18.01.2010 г. по гр.д.№ 1753/2009 г. на І г.о., р.№ 770 от 5.11.2010 г. по гр.д.№ 173/2010 г. на І г.о. и др.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 4.05.2010 г. по гр.д.№ 90/ 2010 г. на Б. окръжен съд.
Указва на Щ. И. В., В. И. Б. и Е. И. В., че следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса от 195 лв. в 7 дневен срок от съобщението и в същия срок да представят в съда вносния документ, като при неспазване са срока жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: