О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София 28.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3320/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Г” със седалище гр. Д., подадена от пълномощника адв. М, срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, № 68 от 18.03.2008г. по в.гр.д. № 602/2007г., с което е оставено в сила решение № 2* от 02.05.2007г. по гр.д. № 590/2006г. на Д. районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на И. П. Н., а с въззивното решение е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответницата И. П. Н. от гр. Д. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника й адв. Д писмено възражение моли решението да не се допуска до касационно обжалване, а ако се допусне да се остави в сила. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение на основание сключен на 28.04.2004г. трудов договор за срок от шест месеца, за длъжността „секретар”. След изтичане на срока на договора ищцата е продължила да работи възложената й от работодателя работа по приемане изделия за ремонт и връщането им на клиентите, поради което и на основание чл. 69, ал. 1 КТ срочният трудов договор се е превърнал в такъв за неопределено време. Поради това заповедта за прекратяването му, връчена на ищцата на 02.03.2006г. на основание чл. 325, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, е незаконна.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. „Г” се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Заявява, че съдът неправилно се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но не сочи кой е този конкретен въпрос, по който се е произнесъл Д. окръжен съд. На следващо място излага съображения за необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В молбата – изложение от 03.06.2008г., депозирана след указанията на въззивния съд, дадени с разпореждането от 15.05.2008г., не се сочи кой е същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и по който решението на Върховния касационен съд би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението на оплакванията за неправилност на решението също не се съдържа изявление, въз основа на което да се определи съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Д. окръжен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Д. окръжен съд, № 68 от 18.03.2008г. по в.гр.д. № 602/2007г.
ОСЪЖДА С. „Г” със седалище гр. Д. да заплати на И. П. Н. от гр. Д. сумата 100 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: