О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 08.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 7 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 410/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. П. и адв. Д. Г. в качеството им на пълномощници на З. М. Т. против решението на Софийски градски съд, постановено на 26.10.2010 г. по гр.д. № 1490/2010 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса общо ли е по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗН завещателно разпореждане с цялото недвижимо имущество на завещателя, включително и земеделски земи, когато към момента на неговата смърт няма налице друго притежавано имущество. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в решение № 1490 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 458/08 г. на ВКС, V г.о. и решение № 1152 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 4066/07 г. на ВКС, V г.о. При условията на евентуалност, в случай, че касационната инстанция прецени като неотносима към разглеждания казус представената съдебна практика, е направено искане въззивното решение да се допусне до касационно обжалване по същия правен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По делото е подадена насрещна касационна жалба от адв. Д. Ц. и адв. Е. Х. като пълномощници на В. Н. А., с която се иска, в случай, че бъде допусната до разглеждане касационната жалба на З. Т., съдът да се произнесе по наведения довод за недействителност на завещанието поради това, че същото има възмезден характер.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 22.07.2009 г. по гр.д. № 17738/08 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. Н. А., М. Н. А., З. М. Т. и А. А. М. по отношение на следните земеделски имоти: нива с площ 6.423 дка в м. ” Гладно поле”, съставляваща имот № 008008; нива с площ 0.869 дка в м. ”С.”, съставляваща имот № 029055; нива с площ 1.085 дка в м. ”С.”, съставляваща имот № 029091; нива с площ 2.499 дка в м. ”Над село”, съставляваща имот № 037071 и нива от 1.221 дка в м.”Коило”, съставляваща имот № 053054, всички по плана за земеразделяне на[жк]- [населено място], както и на ливада с площ 8.999 дка в м. “Б.”, съставляваща имот № 050035 по плана за земеразделяне на [населено място], при права 1/6 ид. част за В. А., 1/6 ид. част за М. А., 2/6 ид. части за З. М. Т. и 2/6 ид. части за А. А. М., като са изменени на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариални актове № 18/ 07.02.2006 г., № 19/ 07.02.2006 г., № 20/ 07.02.2006 г., № 21/07.02.2006 г., № 21/07.02.2006 г. и № 22/ 07.02.2006 г., всички на нотариус А. И. , с които е признато правото на собственост на З. М. Т. върху процесните имоти за разликата над 1/3 ид. част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесните имоти са съсобствени между страните по делото в качеството им на наследници по закон на А. З. М., починала на 24.12.1995 г. Приел е, че направеното от нея саморъчно завещание от 15.09.1994 г. в полза на З. М. Т. не е произвело правно действие по отношение на делбените земеделски имоти имоти, тъй като по своя характер то представлява завет, а не универсално завещание. Изводът е обоснован с това, че същото няма за предмет цялото или дробна част от имущество на завещателката, а само недвижимото имущество и земеделските земи, които ще останат след нейната смърт. Тъй като в случая процесните земеделски земи са били възстановени с решение на поземлената комисия от 1998 г., т.е. след смъртта на завещателката, те не са били в патримониума й към момента на откриване на наследството и по аргумент от чл. 19, ал.1 ЗН заветът не е породил вещноправно действие за тези имоти.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатия в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали завещанието, което има за предмет цялото недвижимо имущество, в това число и земеделски земи, следва да се приеме за универсално или за частно, ако няма данни към момента на смъртта си завещателят да е притежавал и друго имущество. Въпросът е обусловил изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с представените с касационната жалба решения на ВКС, съставляващи незадължителна съдебна практика, в които е прието, че когато имуществото на наследодателя към момента на неговата смърт се изчерпва с имота, предмет на направеното от него саморъчно завещание, завещанието е общо по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗН и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Затова въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по подадената от адв. П. П. и адв. Д. Г. в качеството им на пълномощници на З. М. Т. касационна жалба.
Насрещната касационна жалба, подадена от адв. Д. Ц. и адв. Е. Х. като пълномощници на В. Н. А., е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакуват мотивите на обжалваното въззивно решение, което като краен резултат е благоприятно за касатора. И. на насрещната касационна жалба, въведен с ГПК, в сила от 01.03.2008 г., е предвиден като средство за защита на страната в процеса, която не е подала касационна жалба против въззивното решение, макар то да не я удовлетворява, в случаите, когато като резултат от уважаване на касационната жалба на другата страна може да се стигне до противоречие между отделните части на решението при частично уважаване и отхвърляне на иска или до противоречиво разрешаване на отделните искове, предявени при условията на обективно или субективно съединяване, тъй като касационната инстанция не може да проверява допустимостта и правилността на решението в необжалваните му части. Разрешението, дадено в т. 18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК е приложимо и към насрещната касационна жалба – страната не може да обжалва само мотивите на въззивното решение, щом то я удовлетворява като резултат, тъй като мотивите не се ползуват със сила на пресъдено нещо. Затова насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. По въпроса дали завещанието има възмезден характер и поради това е нищожно, настоящата инстанция ще се произнесе при необходимост с решението по същество на спора в зависимост от произнасянето по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адв. Д. Ц. и адв. Е. Х. като пълномощници на В. Н. А. насрещна касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постановено на 26.10.2010 г. по гр.д. № 1490/2010 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 26.10.2010 г. по гр.д. № 1490/2010 г. по подадената от от адв. П. П. и адв. Д. Г. в качеството им на пълномощници на З. М. Т. касационна жалба.
УКАЗВА на касатора З. Т. в едноседмичен срок получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса в указания срок делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: