О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 16.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4906/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Р. к. с. гр. П. против решение №598/10.04.2008г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д. №442/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си по касационната жалба на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС и също така от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
С рещаващите си мотиви,съдът е констатирал,че в това производство с молба от 10.06.2007г.,РКС гр. П.,в изпълнение на указанията,дадени от касационната инстанция с постановеното отменително решение от последната, жалбоподателят-ищец по делото е заявил ,че основава претенцията си единствено на това,че одържавеното през 1959г. имущество на РКС гр. Л. му е възстановено от държавата по силата на цитираните от същия подзаконови нормативни актове,и то пряко на него,в лицето на тогавашния Окръжен к. с. гр. П.,което твърдение се различава от първоначално заявеното с исковата молба,че е станал собственик на процесния имот,поради това,че влелият се в него праводател РКС Карлово е бил собственик на имота. Съдът е стигнал до извода,че с така депозираната си пред въззивната инстанция молба,ищецът-РКС Пловдив е поискал изменение на първоначално предявения иск с ново ,друго основание,настъпило с друг правопораждащ юридически факт,за който се твърди,че е съществувал преди настъпилото по време на процеса вливане на първоначалния ищец РКС Карлово в настоящия жалбоподател РКС Пловдив. Съдът е изложил аргументи,че поради настъпилото правоприемство по член 120 от ГПК/отм/,подобно изменение би било допустимо при първоинстанционното разглеждане по делото,но не и пред въззивната инстанция,като се е позовал на постановеното по т.9 на Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по гр.д. №1/2000г. ,ОСГК,ВКС,поради което е приел,че с тази писмена молба не са били отстранени констатираните нередовности на исковата молба,в каквато посока са били дадените указания от ВКС,както и с цитираното определение постановено от въззивния съд в това производство по делото,като вместо отстраняването им ищецът е поискал недопустимо изменяване на иска пред тази инстанция,поради което съдът е обезсилил решението,постановено от първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на:
-решение №644/13.12.2007г. по т.д.. №321/2007г. по описа на ВКС,ТК,І о.,отнасящо се до указанията,дадени от касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона,които са задължителни за съда,на който е върнато делото за ново разглеждане,като се твърди,че въззивният съд не е спазил задължителните указания,дадени от касационната инстанция по постановеното решение №531/07 от 07.05.2007г. по гр.д. №527/2006г. по описа на ВКС,Vгр.отд.,с което е било отменено решението по гр.д. №169/2005г. по описа на Пловдивски апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда,по което се цитира констатираната от въззивната инстанция нередовност на исковата молба и се изисква същите да бъдат отстранени съобразно предвиденото в т.4 на ТР№1/2001г. на ОСГК,ВКС. Тези оплаквания са неоснователни и не отговарят на данните по делото. Именно в изпълнение на тези указания и в съответствие с цитираното в горепосочените актове на ВКС,въззивният съд с протоколно определение от съдебно заседание,проведено на 13.06.2007г. ,на основание член 100 от ГПК/отм/ оставил без движение исковата молба до конкретно посочване на фактическите обстоятелства,на които ищецът основава претенцията ,в указания от съда срок,в изпълнение на което последният е депозирал по делото писмена молба вх. №2303/18.06.2007г.,
– решение №201/13.03.2003г. по гр.д. №854/2002г. по описа на ВКС,Vгр.отд.,което обосновава изискването при връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд,производството да започне от онова опорочено действие,което е послужило като основание за отмяна, като в настоящия случай, касационната инстанция е приела,че депозираната искова молба е нередовна,с изрично посочване,че същата не отговаря на изискваният на член 98 ал.1 б.”г” от ГПК. Съгласно така посочено решение на ВКС по гр.д. №854/2002г., при новото разглеждане на делото въззивният съд не може да се произнася по допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение,тъй като този въпрос е преклудиран с касационното решение. В този случай обаче,касационният съд е имал предвид уточнение на заявената претенция,направена пред ищеца в рамките на първоинстанционното производство,а настоящото решение на въззивния съд е свързано с отстраняване на нередовно заявена такава,с неотговаряща на изискванията на закона искова молба,с която съдът е бил сезиран. При наличието на тази хипотеза,въззивният съд се е съобразил с приетото по т.4 на Тълкувателно решение №1/2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК,ВКС,което има предвид уточняването на спорния предмет,който се въвежда с исковата молба,като последната следва да съдържа всички реквизити,предвидени в член 98 и 99 от ГПК/отм/,при липса на което съдът при всяко положение на делото може да дава указания за тяхното отстраняване,поради което и въззивният съд,както е в настоящия случай,следва при това положение да остави исковата молба без движение,като даде задължителни указания и срок за отстраняване на нередовностите,и при положение,че те се поправят ще продължи до произнасяне с решение по спора,а при неотстраняването им може да приложи член 100 от ГПК/отм/, като сам добезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото.
Наред с това,касаторът сочи,че с решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Така посоченото основание от касатора,изисква произнасянето на съда по този въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването,или когато се изоставя едно тълкуване и се възприема друго. В тази връзка касаторът излага аргументи за неправилна преценка на съда по повдигнатия спор,относно наличието на процесуално правоприемство и обективно съединяване на искове,което по своята същност са наведени оплаквания за неправилно постановен съдебен акт,и представляват касационно оплакване,съгласно член 281 ал.3 от ГПК,но не и по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №598/10.04.2008г. на Пловдивски апелативен съд,ІVгр.с.,постановено по гр.д. №442/2007г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: