О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр.София, 16.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
КАТЯ ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Щерева гр.д. №5055/08 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Г. Н., чрез пълномощник адв. Б, против решение от 31.07.2008 г. на К. окръжен съд по гр.д. №750/2005 г. Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо, поради липса на правен интерес, неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл.77 от ЗС.
Допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – допустимостта на иска по чл.97, ал.1 от ГПК и по съществен материалноправен въпрос – приложение разпоредбата на чл.77 от ЗС за придобиване право на собственост.
Ответника не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в установения от закона срок и отговаря на изискванията по чл.284 от ГПК.
Обжалваното решение от 31.07.2008 г. по гр.д. №750/2005 г. Кюстендилски окръжен съд, е постановил след като с решение №1394/30.01.2008 г. по гр.д. №1516/2006 г. по описа на ВКС, ІV-Б г.о. е отменено предходно такова от 14.06.2006 г. и делото е върнато за произнасяне по същество на спора. С настоящето е оставено в сила решение №543/26.07.2005 г. по гр.д. №879/2000 г. по описа на РС Д. , с което на основание чл.97, ал.1 от ГПК е признато за установено по отношение на С. Г. Н., че И. К. В. е собственик на част от незастроен парцел **** в кв.36 по плана на с. С., община С. баня, обл. Кюстендил, с площ от 0.168 кв.м., а предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че сделката сключена между ответника и ТЗКС е непротивопоставима, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, на ищеца, като наследник на собственик на земеделска земя, включена в регулация, съставляваща незастроен имот и възстановена с решение на б. ПК гр. С. баня..
Настоящият състав на ВКС, след проверка във връзка с посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, намира че същото не е налице-не се сочи обжалваното решение да е противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата.
Към изложението на касатора са приложени решение №1109/09.07.2003 г. на V г.о. на ВКС и решение №1019/10.05.1996 г. на ІV г.о. на ВКС, с които е прието, че е недопустимо предявяване на установителен когато ищецът може да предяви осъдителен иск.
Обжалваното решение не е в противоречие с решенията на ВКС. При постановяването му въззивният съд е съобразил указанията на ВКС в отменителното решение по предмета на спора като такъв по установителен иск, с оглед на направените уточнения на исковата молба.
В останалите приложени към касационната жалба решения на ВКС се приема, че при оспорване, съдът е длъжен да провери по пътя на косвения съдебен контрол дали са били налице основания за възстановяване правото на собственост с решение на ОСЗГ/б. ПК/.
В случая приетото от въззивния съд не е в противоречие със същите – във връзка с направеното оспорване съдът е извършил проверка, кредитирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, обсъдил е приложените по делото писмени доказателства, и е направил извода, че ищецът е собственик на процесния имот.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2008 г. на К. окръжен съд по гр.д. №750/2005 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: