О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 24.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 706 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Н. Й. от гр. Ш. против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 149 от 25.02.2008 год., по в.т.д. № 211/2008 год., с което е оставено в сила решение на Шуменския окръжен съд от 24.03.2008 год. по т.д. № 642/2007 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ” Т.T.” О. , гр. Ш., при условията на евентуалност, установителни искове по чл.431, ал.2 ГПК/ отм./ във вр. с чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване недопустимост, евентуално – нищожност на извършеното с решение на Шуменския окръжен съд от 07.07.2006 год. по ф.д. № 281/ 2007 год. вписване на новонастъпили за ”Т” ЕО. , гр. Ш., чийто едноличен собственик на капитала е Й. , обстоятелства, изразяващи се в прехвърляне на 400 дяла, на стойност 4000 лв. всеки от капитала на ЕТД на ТД ”П” ЕО. , гр. С., както и е отхвърлен искът за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство-нов съдружник в ”Т” О. , в лицето на ”П” ЕО. , гр. С., като неоснователен.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че в нарушение на чл.4, ал.2 ТЗ регистърният съд е допуснал вписване на незаявени изрично от търговеца – заявителя ”Т” О. гр. Ш., обстоятелства- прехвърляне на 400 дяла на стойност 4000 лв. всеки, от едноличния собственик на капитала на ”Т” ЕО. на ”П” ЕО. , гр. С., които същевременно са и обстоятелства, неподлежащи на регистрация в съответния търговски регистър, поради което вписването, по арг. от чл.3, ал.1 ТЗ, е недопустимо.
Според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба понятията „дружествен дял” и „дял от капитала” не са идентични по съдържание и доколкото делът от капитала е стойностна величина, явяваща се само един от елементите на притежаваните от съдружниците дружествени дялове, нямаща самостоятелен характер, то извършеното прехвърляне на дялове от капитал на един правен субект на друг е нищожно по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД, поради невъзможен предмет, което въззивният съд не е съобразил, незаконосъобразно тълкувайки волята на страните по сделката в различен от вложения от тях смисъл- обстоятелство, обуславящо отмяна на обжалваното решение.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по въпроса за правомощията на регистърния съд и изискванията за допустимост на извършеното вписване, въззивното решение на Варненския апелативен съд противоречи на трайно установената и задължителна в тази насока практика на ВКС, израз на която е ТР № 1/2002 год. на ОСГК, като излагайки фактите по делото поддържа, че въззивното решение съдържащо и тълкуване на съдебния акт на регистърния съд по ф.д. № 281/2007 год. на ШОС е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила- чл.194 ГПК/ отм./.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК и данните по делото, намира:
Касационната жалба e съобразена с изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обусловената от редовността и процесуална допустимост, обаче не обосновава правен извод и за наличие на визираното от законодателя в чл.280, ал.1,т.1 ГПК основание за допустимост на самото касационно обжалване, поради следното:
Освен, че касаторът не е формулирал конкретно онзи съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР№ 1/2002 год. на ОСГК, то, въпреки пространното изложение, липсва и аргументация по същество на така наведеното твърдение – в какво всъщност соченото противоречие се изразява.
Доколкото съображенията му в тази насока са свързани и обхващат правилното приложение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, то те, по арг. от чл.281 ГПК, са неотносими към приложното поле на касационното обжалване и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Същевременно, дори съществените правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, по които въззивният съд се е произнесъл да могат да се изведат от данните по делото, като материалноправният е – дали прехвърлянето на дяловете от капитала на ТД, правно и структурно обособено в О. , включва в себе си и прехвърляне на съответните дружествени дялове или първите могат да бъдат и самостоятелен предмет на правна сделка, извън притежаваните от прехвърлителя дружествени дялове,в които са инкорпорирани, а процесуалноправният – при липсата на изрично волеизявление за вписване на конкретно новонастъпило за търговеца и подлежащо на регистрация обстоятелство, оправомощен ли е регистърният съд, позовавайки се на представените със заявлението доказателства и съдържащата се в последното правна квалификация, да допусне неговата регистрация, то визираният от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – допълнителна предпоставка, от категорията на абсолютните, обуславяща приложното поле на касационното обжалване- отсъства.
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че доколкото в заявлението, с което регистърният съд е сезиран заявителите изрично са обосновали искането си за вписване настъпилите за ”Т” ЕО. промени, позовавайки се на разпоредбите на чл.122 ТЗ и на чл.129, ал.2 ТЗ и са приложили необходимите в тази вр. доказателства, установяващи взети на 16. 11. 2004 год. от едноличния собственик на капитала на същото решения по т.1- прехвърляне на дружествени дялове – 400 дяла на стойност 4000 лв. или 80% от капитала му на ЕТД на ТД ”П”, със седалище гр. С. и по т.2- приемане последния за нов съдружник в това ТД, като е възложено на управителя да предприеме и необходимите действия за вписване на направените за търговеца промени в съответния търговски регистър по партидата му, то не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, подлежащо на отмяна по реда на чл.498 ГПК/ отм./, във вр. с чл.431, ал.2 ГПК/ отм./.
Счетено е, че щом процесният договор за прехвърляне на дружествени дялове е сключен в предписаната от закона форма, то отсъства и основание за да се отрече валидността на извършената разпоредителна сделка, в титулната част на която изрично е отразено, че има за предмет прехвърляне на дружествени дялове.
От своя страна обстоятелството, че за горепосочените, настъпили за търговеца ”Т” ЕО. , гр. Ш. промени е налице предвидено от закона задължение за вписване и волеизявление в тази насока на оправомощеното по см. на чл.494, б.” а”ГПК/ отм./ лице е ясно изразено в съдържанието на депозираното до регистърния съд заявление, според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, е достатъчно, за да се отрече недопустимост на извършената регистрация по ф.д. № 281/97 год. на ШОС на същите.
Следователно разбирането на въззивния съд относно характера на предявените искове и вложеното съдържание в понятията „недопустимо вписване” и „вписване на неосъществено обстоятелство”, при извършваната от него преценка на осъщественото от Шуменския окръжен съд по ф.д. № 281/97 год. вписване по партидата на ТД-заявител е в съгласие с даденото с ТР№ 1/2002 год. на ОСГК на ВКС тълкуване на сочените понятия и тяхното разграничение, което е определящо и за създадената с отделните установителни искове правна възможност за защита срещу порочните вписвания, поради което селективният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, на който касаторът се позовава, в случая- отсъства.
Що се касае до правилността на правните и фактически изводи на въззивния съд, изградени въз основа на анализ на конкретните факти и доказателства по делото, вкл. правилното приложение на чл.194 ГПК/ отм./, то по арг. от чл.281,т.3 ГПК, то въпросът е относим към основателността на касационната жалба, но не и към допустимостта на касационното обжалване, поради което не следва да бъде обсъждан в настоящето производство.
Водим от горното, съставът на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 25.07.2008 год., постановено по в.т.д. № 211/2008 год. на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: