О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 18.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 863 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на Л. Н. Д. чрез адвокат К срещу решение № 183/14.05.2009 г. на Великотърновски окръжен съд /ВТОС/ по в.гр.д. № 231/2009 г. и срещу решение № 261/16.07.2009 г. за поправка на явна фактическа грешка в решение № 183 на същият съд по същото дело.
В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбите – “Б” ЕО. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Великотърновски районен съд /ВТРС/ е сезиран с искове за собственост на движими вещи и връщането им, евентуално за заплащане равностойността им, от “Б” ЕО. срещу Л. Д. и Е. “Е”.
Първоначално исковете са отхвърлени от първоинстанционният съд, чието решение е оставено в сила от окръжния съд. След частично обезсилване на решенията по отношение исковете срещу Л. Д. от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част, ВТРС отново е отхвърлил исковете срещу Л. Д. с решение № 47/20.01.2009 г.
С решение № 183/14.05.2009 г., предмет на настоящата касационна жалба, ВТОС е приел за установено по отношение на Л. Д. , че “Б” ЕО. е собственик на движимите вещи – фурна електрическа модел ПЕП 14 ведно с микропроцесорен двуканален регулатор /индивидуализиран/ и електрически бойлер /индивидуализиран/, като е осъдил Д. да предаде на “Бобо 2002 ЕО. владението на същите вещи. Искът в останалата част е отхвърлен. С решение № 261/16.07.2009 г. по почин на съда и по реда на чл.192 ал.2 ГПК /отм./ е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 183/14.05.2009 г. като в диспозитива е добавен текста “отменя частично решение № 47/20.01.2009 г., вместо което постановява”.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По касационната жалба срещу решение № 183/14.05.2009 г.: В касационната си жалба като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касаторът сочи “произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, изразяващ се в това какви са правомощията на въззивната инстанция при постановяването на въззивното решение, както и това какви следва да бъдат процесуалните действия на въззивната инстанция при повторното разглеждане на дело, върнато от страна на касационната инстанция”. Твърди се, че така стореното от ВТОС произнасяне по съществени процесуалноправни въпроси е в противоречие със задължителната практика на ВКС, третираща правомощията на въззивната инстанция – ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Така формулираният въпрос в касационната жалба е общ, неконкретизиран, изискващ не преценка на даден конкретен отговор от въззивната инстанция, а самостоятелен отговор на ВКС по множество въпроси, третиращи правомощията на въззивната инстанция и регламентирани в глава осемнадесета от ГПК /отм./ и глава двадесета от ГПК. Доколкото е релевиран най общ въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, изискващ общи разяснения от страна на ВКС, каквито правомощия ГПК не му възлага с произнасянето по реда на чл.288 ГПК, настоящият състан на ВКС не намира основания за преценка на наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респ. за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По касационната жалба срещу решение № 261/16.07.2009 г.: Аналогична е ситуацията и с втората касационна жалба срещу решението за допускане на явна фактическа грешка /неточно обозначена от касатора като очевидна фактическа грешка/. В изложението към тази касационна жалба не се формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а отново се излагат най-общи доводи във връзка с правомощията на въззивната инстанция. Доколкото не са формулирани конкретни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, даващи основание за преценка на наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по тази касационна жалба няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решенията на ВТОС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183/14.05.2009 г. на Великотърновски окръжен съд по в.гр.д. № 231/2009 г. и на решение № 261/16.07.2009 г. за поправка на явна фактическа грешка в решение № 183 на същият съд по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.