3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
гр. София, 12.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 04 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 781 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1662/28.03.2012 г. от пълномощника на Н. Х. М.-Иванова срещу определение от 29.08.2012 г. на ВТАС по в. ч гр. д№404/2012, с което е потвърдено разпореждане на ОС- Ловеч от 22.06.2012 г., по гр.д. № 233/12 за връщане на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.3 ГПК на исковата молба на жалбоподателката и прекратяване на производството по иск с правно основание чл.464 ГПК на същата срещу [фирма]-гр.София и Д. П. Т. като [фирма]-с. К., Плевенска област. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че ищцата в качеството си на взискател в изпълнително производство е предявила иск за признаване за установено по отношение на ответниците, от които Д. П. Т. като [фирма]-с. К. е присъединен кредитор в същото производство в качеството му на ипотекарен кредитор по вземане обезпечено с ипотека върху същия имот, предмет на изпълнението, че вземането на този кредитор срещу втория ответник [фирма]-гр.София, за обезпечаване, на което е учредена ипотеката е погасено по давност. Приел е, че с първоначалната искова молба и допълнителната молба-уточнение на ИМ ищцата не е установила правния си интерес от иска, тъй като такъв е налице само при липса на разпределение на търсената от нея сума в изпълнителното производство, същата не е насочила иска си срещу всички страни в това производство, вкл. длъжниците и не е посочила периода, през който е изтекла погасителната давност. На същата е била дадена такава възможност и съответните указания с връчването й на препис от разпореждане №636 от 23.05.2012 г. , но в молбата-уточнение до съда тези недостатъци не са били отстранени.
В изложението си по чл.284 ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора , дали въпросът за погасяване по давност на вземането обезпечено с ипотека е въпрос по допустимостта или по основателността на иска.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така формулираният въпрос: дали въпросът за погасяване по давност на вземането обезпечено с ипотека е въпрос по допустимостта или по основателността на иска по чл.464 ГПК обаче не е явява обуславящ изхода на спора, доколкото произнасянето на въззивния съд се основава на неотстраняване от страна на ищцата на конкретни недостатъци в обстоятелствената част на исковата молба, които са й били конкретно указани и даден надлежно по реда на чл.129 ал.2 срок и възможност за това, които указания не са спазени и пороците не са отстранени с допълнителната искова молба. Ето защо, не е налице първата предпоставка за допускане до касационно обжалване: наличие на правен въпрос, отговорът, на който е обусловил произнасянето на въззивния съд. Липсата на такъв въпрос е само по себе си основание за недопускане на касация, съгласно ТР№1/от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.1 .
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.08.2012 г. на ВТАС по в. ч гр. д№404/2012.
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.