3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1120
С., 23.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3802/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Т. чрез пълномощник адв. К. А. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 159 от 14.04.2015г. по в. гр. дело № 1131/2015г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1100 от 30.10.2014г. по гр. дело № 856/2014г. на Старозагорски районен съд, с което не е уважен иска на Т. Ж. Т. против Р. С. Р. и Д. К. Р. за признаване за установено дължимостта на присъдените със заповед № 3662/16.12.2013г. по ч. гр. дело № 5933/2013г. на Старозагорски районен съд суми в размер на 9600 лв., представляващи обезщетение за ползване на недвижим имот за период от 960 дни – от 23.01.2011г. до 10.10.2013г., ведно със законна лихва от 14.12.2013г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че по делото не е доказано категорично съгласието на наемодателя да предостави за ползване недвижимия имот и в тази връзка пита, дали следва да се счита за сключен между страните договор за наем. Представя съдебно решение по т. д. № 123/2011г., второ т. о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение по ч. търг. дело № 1654/2008г., второ т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК, без развити съображения.
Ответниците Р. С. Р. и Д. К. Р. чрез пълномощник адв. В. М. Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че изложението не отговоря на изискванията за допускане на касационно обжалване установени с ТР № 1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС – липсва изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС не е мотивирано, не е извършено обсъждане на представената съдебна практика в този смисъл. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага твърдение, с което оспорва фактическите констатации на въззивния съд за наличието на сключен между страните договор за наем, които не подлежат на контрол в производството по чл. 288 ГПК. В това производство касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приети от него факти. След като от фактическа страна съдът е установил, че ответниците са останали да ползват възмездно закупения от ищеца недвижим имот без противопоставяне от негова страна в един продължителен период от време, в който не са били и предприети действия за освобождаването на имота, напуснат доброволно от ответниците, поради отправени искания за увеличаване на наемната цена, а от правна страна не е приел, че за валидното възникване на наемното правоотношение е без значение съгласието на страната наемодател, то въпросът дали следва да се счита, че страните са обвързани от облигационно отношение по договор за наем не обуславя въззивното решение.
Приетото с обжалваното решение относно характера на договора за наем, като неформален, за валидността на който е достатъчно да се установи постигнато съгласие на страните относно вещта, която се предоставя за временно ползване и относно възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване, и че при наличие на така постигнатото съгласие между страните относно посочените съществени елементи, договорът се счита за валидно сключен, не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по търг. дело № 123/2011г. на ВКС, второ т. о., с което в допълнение е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, като е прието, че за релевантността на факта на реалното ползване от наемателя на отдадения под наем имот е от значение наемодателят да е предоставил на разположение на наемателя вещта – тя да премине в негово държане. Въпроса, дали и как наемателят ще упражнява фактическата власт, е предоставен в негова дискреция. В процесния случай не е имало спор, че имотът е бил в държане на ответниците, които са го ползвали възмездно, със съгласието на ищеца. В този смисъл отговорът даден със съдебното решение представено от жалбоподателя, се явява ирелевантен за изхода на спора по настоящето дело, не обуславя решаваща правна воля на съда за отхвърлянето на иска и не съставлява противоречива съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 2/28.09.2011г. по т. д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 620 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 159 от 14.04.2015г. по в. гр. дело № 1131/2015г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Ж. Т. да заплати на Р. С. Р. и Д. К. Р. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 620 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ