3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
гр.София, 28.10.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 843 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.02.2010г. по гр.д.№ 2247/2009г. на В. ОС, с което е уважен предявения искове за сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за ползуване на съсобствен имот за времето от 27.07.2003г. до 27.07.2008г., на основание чл.31, ал.2 ЗС.
Жалбоподателката П. А. Г. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът В. Т. Ч. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърт г.о., като провери за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение съдът, като е отменил решение от 24.07.2009г. по гр.д.№5910/2008г. на В. РС, е осъдил П. А. да заплати на В. Т. сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за ползуване на съсобствен имот за времето от 27.07.2003г. до 27.07.2008г., на основание чл.31, ал.2 ЗС. Съдът е установил, че с решение от 30.12.1998г. по гр.д.№579/1998г. В. РС е предоставил ползуването на семейното жилище, след прекратяване брака между страните, на жалбоподателката, на която е предоставил и упражняването на родителските права по отношение на детето А.. Тъй като общото жилище е ползувано еднолично само от единия съсобственик, то другият му дължи обезщетение за това. Съдът е приел, че е неоснователно възражението за погасяването правото на ползуване ва В. Т. по давност до 20.01.2008г., тъй като причината да не може същият да ползува реално имота е брачното решение, с което жилището е предоставено до навършване пълнолетие на сина му А. Ч. -22.01.2008г., на майката и не е налице бездействие на носителя на правото до предявяване на иска на 01.08.2008г. в продължение на пет години. Съдът е приел, че е налице и надлежно отправена покана с телеграма от 19.04.2004г. Взето предвид заключение на вещо лице и са съобразени правата на страните.
В изложението жалбоподателката, за да обоснове допустимост на касационното обжалване посочва, че с въззивното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно за възможността съсобственик да противопостави възражение за давност на друг съсобственик, който не ползува веща, при иск по чл.31, ал.2 ЗС/чл.111ЗС/, разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 10.11.1972г. по гр.д№1852/1972г., в което е прието, че вещното право може да бъде предмет на владение, решение от 10.11.2000г. по гр.д.№1082/1999г. на ВКС, в което е прието, че възражение по чл.59, ал.3 ЗС може да се направи в инстанция по същество и решение от 09.04.2009г. по гр.д.№1297/2008г. на ВКС, в което е прието, че носителят на право на ползуване може да предявява всички искове за защита на това вещно право, допустими от закона.
С оглед изложените съображения и данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и разрешения от него съществен правен въпрос не е от значение за развитието на правото. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, относно въпроса за възможността съсобственик да противопостави възражение за давност на друг съсобственик. В теорията и в задължителната практика на ВКС-решение от 13.07.2010г. по гр.д.№573/2009г., многократно е застъпвано становището, че съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване при тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично /т.е. за задоволяване на лични ежедневни нужди/ от ответника, при което ползуващия го съсобственик може да се противопостави на дължимостта на обезщетението с възражение за давност, но началото на същата тече от деня, в който на ползувателя реално е предоставена възможност да упражнява правото си. В този смисъл е и даденото разрешение на поставения въпрос в обжалваното решение и в представяните от жалбоподателката решения на състави на ВКС, т.е. не е налице противоречиво произнасяне на съдилища от различни инстанции по идентични спорове, в който случай би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Няма основание и по пътя на тълкуване на нормата да се даде друго разрешение на този въпрос.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.2010г. по гр.д.№ 2247/2009г. на В. ОС на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, по жалба на П. А. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: